Рядко харесвам флорални принтове, още по-рядко си купувам, но когато дойде пролетта изглежда сякаш половината ми гардероб е решен в цветя. В действителност това е времето, когато разцъфващата природа ми действа като директно вдъхновение за по-смели комбинации, повече цвят и принт. Тази година ми се носят пухкави чехли, плетени пазарски чанти и сламени кошници, геометрични обеци, пайети през деня, изобщо неща, които самата аз често определям като "КиЧ". Не знам дали е моментен цветен порив за отърсване от зимата, някакъв бунт срещу заобикалящата скука или мимолетно майчинско умопомрачение, но ми харесва :)

Последните месеци нямам време за снимки и аутфити, за безгрижен шопинг и блог постове, но съм благодарна, че позитивни промени започнаха да се случват. Както обикновено, поне при мен, всичко или се случва на куп или нищо не се случва, и сега отново се раздавам на няколко фронта. Но пък се чувствам дейна, вдъхновена, а и полезна.

Същевременно на fashion фронта новите попълнения в гардероба не ме очароват особено... В рамките на няколко дни и двата чифта sock shoes, с които се сдобих наскоро, си отидоха безвъзвратно. Единият се оказа, след цял ден мъчително ходене, че е с два номера разлика между двете обувки (#майчининеволи), а другият - след първото носене на дъжд и двата тока се счупиха (#пълнибоклуци). Никога не съм била перфекционистка към изискванията за качество на дрехите и обувките, особено от средния клас, но напоследък съм изключително разочарована. За това и новините за спада в продажбите на H&M и за огромното количество изостанали дрехи, не ме учудва. Както и че същото се случва или пък следва да се случи и в Zara, Mango, etc. И не мисля, че променливото време в Европа е причина за спада, а това, че предлаганото качество е вече неприемливо дори и за непретенционзия купувач.

На зелена вълна съм, в тон с пролетта, но освен като цвят, с който бих се облякла отгоре до долу, все повече си мисля за sustainability и как да инкорпорирам в живота си по-устойчив и балансиран подход. Към хората около мен, към работата, пък защо не и към шопинга. Докато прерових гардероба за новия сезон, си дадох сметка, че много от тенденциите за пролетта вече присъстват в него  - тренчове, цветни принтове, карета. Различното е повече обем, по-смели експерименти в наслояването и дължините, носенето на каре върху каре, или на тренч върху тренч.

Не се вживявам на инфлуенсър, но ако мога да ви въздействам за нещо, то е да пазарувате разумно - т.е. винаги да си задавате въпроса дали имате реална нужда и дали това, което ще купите наситина ще я удовлетвори. Често нашите гардероби крият по-адекватни, а оказва се вече и по-качествени дрехи, отколкото тези, които може да си купим по магазините. Малките крачки са в основата на всяка промяна.

След седмица блогът става на 8. Не съм сигурна дали заради "неговата" Сатурнова дупка, благодарствения четвъртък, черния петък, моето тръгване на работа след 2 години майчинство, желанието ми да не спирам с тренировките поне 3-4 пъти в седмицата и недоспиването покрай малкия разбойник, но вдъхновението ми рязко угасна. Всяка идея, с която заспивах вечер, на сутринта ми се струваше глупава. Всеки опит да снимам аутфит се размиваше в бързината между различните задачи. Всеки пост губеше думите още преди да съм започнала да пиша.

Ако не друго, то тези осем години ме научиха, че всяко нещо си има своето време, че всичко е период и нетърпението не е най-добрия съветник. Блогът бе до мен през всякакви периоди, срещна ме с много нови хора, някои от които се превърнаха в страхотни приятелства, разшири ми кръгозора, но най-вече ме научи да се познавам, приемам и обичам повече. И да бъда търпелива. Вдъхновението не винаги е кацнало на рамото. Понякога се въргаля в калта, а друг път просто го няма. 

За това и реших да предизвикам сама себе си за една седмица, в която отново да се забавлявам с модата, както преди. И най-вече да нямам извинения. #7daystill8 може да следите в Instagram профила на Inspiration exists :)

Prince of Wales check е едно от наименованията на най-популярното каре за есенния сезон. Може да го видите върху сака, панталони, рокли, поли, и какво ли още не. Освен фаворит на Дука на Уиндзор по времето, когато е бил Принц на Уелс, е и на Джеймс Бонд по времето на Шон Конъри. Паралелът с изкуството, историята, дизайна е това, което прави модата истински вълнуваща. Моята интерпретация върху Prince of Wales е с костюм и шал яка, която напълно удовлетворява жаждата ми за неочаквани аксесоари.

Дълго време се самоопределях като Workaholic, но напоследък се питам дали все още се припознавам като работохоличка. Работих на високи обороти, менажирах постоянно по няколко задачи в кратки срокове, с много напрежение, на моменти стрес, често пренасяйки работа, тревоги и мисли у дома. За майчинството си мислех като за период, който няма с какво толкова да ме изненада, като време за почивка и занимаване с обичайните женски неща. Обаче не се оказа точно така. Да бъдеш майка се оказа най-сериозната "работа" в живота. Заетост 24/7, без обедни почивки и разгулни отпуски, без сутрешно кафенце и вечерен коктейл с приятелки, без отлагане на неприятните задължения за утре или когато съм на кеф.

Работохолизмът се оказа, че не е функция дали съм на работа или вкъщи, а е проявление на характера ми - постоянно да съм заета, да правя по няколко неща едновременно, да  си поставям непосилни срокове, да не спирам да любопитствам, да чета, да се развивам. Често обаче това "препускане" е изтощително, изнервящо, натоварващо. Като всяка крайност вместо да ме приближава, ме отдалечава от целта, от това, което искам да бъда, от автентичната ми същност. Балансът е ключът, а любовта - водачът. Или с други думи - обичай това, което правиш, но никога не забравяй себе си в уравнението.

След година и половина в майчинство идва момент за завръщане на работа. С тази идея купих и това двуредно карирано сако с малко къдри за разкош. Идващият есенен сезон е със силен акцент върху костюма и неговите елементи, а двуредното закопчаване вече превзема стрийтстайла, ако следите Copenhagen fashion week. Едно добре разкроено сако в гардероба никога не е излишно, независимо дали за офиса или за разходка из града.

За Peanut Butter Syndrome за пръв път чух покрай един от любимите ми блогове Man Repeller. Грубо преведено и лековато обяснено въпросният синдром се предизвиква от пренасищане. Точно както веднъж опитали фъстъченото масло, не можете да го откажете, докато не ви втръсне и не искате никога повече да усетите вкуса му. Миналата година, май месец, Man Repeller отнесе този синдром към тренда голи рамене - твърде експлоатиран, преекспониран и следователно станал досаден, поне отвъд океана. По това време същият тренд навлизаше по-целеустремено по нашите ширини, за да добие пълна масовост този сезон. 

Не съм фен на фъстъците, нито на фъстъченото масло. Харесвам голите рамене, доколкото разкриват една от най-красивите дамски части - деколтето и подчертават ключиците. Когато е носена без силиконови или други презрамки и с подходящ равномерен загар, една блуза с голи рамене може да бъде наистина красив акцент през лятото. Но не се увличайте прекалено много по тях. Instagram манията на формулата "сламена шапка, голи рамене и избелял деним" скоро ще приключи. А всички тези блузи с голи рамене ще бъдат забравени като празните бурканчета с фъстъчено масло. 

За пръв път забелязах Jacquemus покрай колекцията Resort 2016, а това е преди цели две години. Именно от нея е вдъхновението зад тази рокля. За изминалото време тогава смелата резорт колекцията с деконструирано офис облекло, снимано върху небрежен модел в цъфналата ръж, бе осмислена, преосмислена и мултиплицирана. Ризите се превърнаха в най-ключовата дреха в дамския гардероб. Роклите ризи преживяват ренесанс. Деконструираните офис елементи внасят доза сериозност в иначе творческия хаос и асиметрия. Днес лейбълът на Симон Порте Jacquemus е разпознаваема величина, а провансалският шик е търсен ефект.

Преди няколко дни на опашката в хипермаркета един мъж се оплакваше, че найлоновите торбички стрували пари, а аз тайничко ликувах, че е така, защото все повече хора се замислят и си носят платнени торбички за пазар. Трудно можем да си дадем сметка каква вреда на природата нанася уж това маловажно улеснение. Πo дaнни нa Гpийнпийc, във Фpaнция ce изпoлзвaт oĸoлo 17 милиapдa нaйлoнoви плиĸчeтa вcяĸa гoдинa, като от тях 8 милиoнa ce oзoвaвaт изxвъpлeни cpeд пpиpoдaтa. Именно за това там от тази години са забранени за използване. 

Освен чисто екологичните ефекти, носенето на платнена торбичка за пазар има и други плюсове, като може да я превърнете в стилен елемент, допълващ облеклото. Моите фаворити този сезон обаче не са от плат, а от мрежа и носят винтидж препратки към торбите, които някога вашите майки и баби са носили. Тази красива ръчно плетена торба е подарък на майка ми, донесена от странство някъде преди 30-тина години, но тя така и никога не я е ползвала. Аз обичам да я комбинирам с любимия ми бохо шал с помпони от Кнапп  - общо взето няма как да оставят и най-семплия тоалет незабелязан.

Напоследък все по-често срещам статии за капсулния гардероб и полезността му. Съгласна съм с тезата, че е хубаво да не прахосваш ценно време в сложни и неясни фешън комбинации, че е много по-смислено от практична, пък и финансова гледна точка. Но къде отива магията на модата без малко риск, закачка, предизвикателство, без цвят и принт, без смелост. 

Отдавна съм покрила базисния капсулен гардероб, но рядко се изкушавам от комфортността му. Вместо това предпочитам да изграждам капсула на сезона - около любима дреха, аутфит, бижу, което да говори, обувки, които да бъдат забелязани. Моята пролетна капсула има за основня цел да ми бъде удобно да се занимавам с проходилото ми момче, да мога да се обличам за 5 минути максимум, да съм готова да покарам колело, да се уча на лонгборд или да отида на йога при всяка възможност. Тренч, дънки, logo Tshirt -всички част от капсулния гардероб, но сега с нов прочит, червен Airforce и минималистична раница за свободни ръце. Бижуто всяка пролет от 5 години е едно - белите цветове на Marni H&M, истинско вдъхновение на фона на напъпилата пролет и част от моя all time капсулен гардероб :)

Вече е февруари и за първи път от дълго време слънцето нашепва, че все пак зимата ще си отиде. Не ме разбирайте погрешно, аз съм от малцинството обичащо зимата почти колкото и лятото, но когато съм обградена с приятели и в планината. В града зимата създава повече неудобства, мрънкащи хора и увесени носове, нелицеприятни гледки след първоначалната приказна белота. 

Февруари носи със себе си свеж полъх - нов сезон, модни седмици и желание за експерименти с дрехите. Това, което бих пренесла от есента за новия сезон са бледо сините (раирани) ризи - с буфани или обем, със задно или странично закопчаване, асиметрични, дълги, къси. Пробвах в три вариации, с трите ми Air Force 1 (кой да предполага, че от върл фен на високите токчета ще се превърна във фен на Nike, но това е от страничните ефекти на майчинството). 

Кожен асиметричен топ със spaghetti straps е обичайно носен с бели тениски, но аз го предпочитам с риза, вдъхновено от Jacquemus Resort 2016. Наслагването на две ризи, едната вързана на кръста, напомня роклята на Margiela, като можете да импровизирате с дължините и асиметрията. В третия вариант ризата вместо с традиционното сако е носена с овърсайз суичър - новият фаворит при връхните дрехи. Основното правило на новия сезон е да носите класиката по неочакван начин и с подсилен обем и дължина. Другите акценти за пролетта на 2017 г. можете да си припомните тук.

Hygge /hoo:ga/ е датската дума, която превзе интернет пространството. Без да има пряк превод, тя се отнася към малките моменти всеки ден, които носят щастие и комфорт, към домашния уют и присъствието на мига. Самата идея е един вид контрапункт на студените мрачни скучни дни като тези, които са обхванали и нашите ширини напоследък. Въпреки модните седмици, които вече са в ход и набралите сила намаления, модата е доста далечна химера на -15 градуса. 

Моят уют тези дни е геометричен и раиран. Вдъхновен от сесията на Антония Йорданова и Диляна Флорентин Stripadelic за 12 mag. Моят уют е облечен в закачлив чорапогащник и синя риза. Ризата е единственият ми фаворит ми от намаленията. Дали с яка на рамото, буфан ръкав, обемна  или дълга, ризата ще е ключов елемент и за идните сезони. А сега може да се носи като акцент под жилетки или кожени блузи. Моят уют е мисълта за планината. Зимата може да изглежда ужасна в града, но там високо в планината, тя е неповторимо изживяване.С добра екипировка и приятна компания, след няколко спускания и чаша греяно вино, никога пак не бихте мрънкали колко е скучно зимата :)