Скоро една приятелка ме похвали, че покрай блога изглежда сякаш майчинството ми минава помежду другото и имам време за всякакви изяви, събития и проекти. Истината е, че бебето поглъща огромна част от ежедневието, но пък при добро планиране остава време и за странични занимания. Днес ще ви покажа идея за декорация на сандали с така популярните помпони - в случая ползвах стари неносени сандали, които да освежа в популярния тренд.Не са тип гладиатор, но и сандалите с връзки не са от най-удобните. Нямам възможност да се шлияя из кинкалерии в центъра, за това сама си спретнах и помпони от наличната прежда при това с вилица, а не със шаблон. Всички джунджурии са от стари бижута, навързването ми отне два следобеда и възможността за дрямка, докато бебо спи, но резултатът си струваше :)

Миналата седмица имах удоволствието да гостувам на Антония Йорданова и Ирина Денева с част от летните предложения от гардероба ми в минутите за мода в предаването Преди обед. Част от избраните бижута са моя изработка и получих доста въпроси около тях. Като за начало не съм си сменила призванието и не ги изработвам масово - създавам ги единствено и само за себе си, поне засега. По-голямата част от тях са от преди няколко години, а почти всички съм отразявала в блога, защото съответстват най-точно на мотото, че вдъхновението съществува. Зад всяко от бижутата има история - материалите, които включвам са разнообразни, някои дори нестандартни като дръжка на чанта, карабинер или изкуствено листо. Тъй като съм голям любител на бижутата като цяло и имам десетки, тези, които вече не нося или не харесвам вече особено, ползвам за изработването на нови. Предпочитам естествените материали, избягвам пластмаса и до голяма степен метали (имам алергия към никел). Винаги имам на разположение естествени и цветни канапи, които използвам при почти всяко бижу. Особено внимание отделям на детайлите и закопчалките, обичам да включвам нещо намерено по време на пътешествията, което да носи спомени. Времето за изработка варира от сложността - най-много време бях посветила на колието от въже с миди и други дрънкулки, които пришивах няколко дни. Днешният ми опит бе пълна импровизация, готов за отрицателно време, базиран основно на принципа REUSE. Основата е дървена дръжка от чанта, на която са вързани неползвани гривни, отново канап, цветно въже от друго колие, а закопчалката е дървен ринг и дърво, намерено на плажа. Никога не съм се страхувала от обемните бижута, смятам че са ярък израз на индивидулност, но тоалетът трябва да бъде по-обран, а други акценти като обици примерно забравени.

Всяка година се опитвам да придавам различна визия на балкона, която да надгражда вече направеното. Тази фокусът бе върху двата ъгъла в края му, които досега бяха хаотично организирани. Отново заложих на решения във вертикала, които спестяват място на ограничени пространства като балкона. В единия ъгъл сложих дървен цветарник, а в другата - старата пребоядисана стълба, изпълняваща подобна функция. Тази година се старая да внеса последователност и в избора на цветя, които иначе купувах в хаотичен порядък. Освен по хармония в цветовата гама, стремежът ми е да са избрани и по издържливост, тъй като голяма част от цветята, купувани предходни години, се оказаха нетрайни и неподходящи за изложението.

Преди време бях споделила за моето влечение към листото от монстера. Докато се рових за вдъхновения от разнообразни кухни попаднах на една, при която няколко екзотични листа са поставени в рамки като декорация на стената. Идеята ми допадна, като през моята призма фокусът е изцяло листото от монстера, което да бъде мотив на снимки, картини, принтове. С картината се залових сама, тъй като рисуването ми е страст от малка. Използвах 3D платно, а за снимките и принтовете избрах рамки RIBBA от IKEA със същата дебелина. След като кухнята бе готова обаче, не видях необходимост от допълнителни акценти по стените – както вече писах, плочките бяха напълно достатъчни. 

Възможните варианти се сведоха до антрето, което в моя случай представлява голям дълъг коридор, без естествена светлина. Именно антрето беше основната причина за стартиране на ремонта, защото бе с изключително 70-тарска соц визия с дървена ламперия по стените и мозайка на пода. Като вход към дома и основна артерия към прилежащите стаи създаваше впечатление за пълна анахроничност с визията на останалите помещения. Ламперията задушаваше пространството, мозайката създаваше студенина. За това и промяната тук е най-голяма – с изчистени бели стени, вграден гардероб (тип стена, без дръжки) и гранитогрес, имитация на паркет на пода (обединяващо звено с другите помещения, които са с естествен паркет). Черно-бялото райе е акцент, но и продължение от хола, като прави своеобразен разрез на апартамента.

Първоначалната ми идея за антрето бе за по-ярък попарт облик, подобен на хола, реновиран преди няколко години. Но просторът, който се откри с белите стени и изчистената визия, ме завладя по-силно. Втората част на коридора обаче трябваше да съдържа всички необходими функционални атрибути на антрето – място за сядане, място за ключове и аксесоари, място за закачане на дрехи, без да се вписват в традиционните представи на вградени шкафове или портманто. Заложих на това, с което разполагам – етажерка и долап за обувки (който с плетена възглавница се превърна в удобен стол), както и на уюта на дървото, което прекрасно кореспондира с пода. Добавих две закачалки от лимитираната серия NIPPRIG, на които така и не успях да намеря място досега. Едната бе в зелено и вместо да я пребоядисвам реших, че е добър акцент за най-тъмното пространство в апартамента, в което така или иначе растения или цветя няма да виреят. И ето че и моята monsterа obsession wall си намери естествено място. Един малък балкон в антрето на моя дом :)

Тази зима от БалКоН-а ще влезем в дома с доза интериорно вдъхновение и малко споделени идеи и мисли след приключил тримесечен ремонт. Трансформацията е огромна във всяко едно от реновираните помещения – но естествено снимки „преди“ няма:) Достатъчно е само да отбележа, че всичко бе от края на 70-те, с няколко опити за освежаване с козметичен ефект от моя страна. 

Стартирам с кухнята, защото тя е пространство със специален статут, особено за човек, за който готвенето е ритуал като мен. За това и изходната идея бе да въплати няколко задължителни елемента – azulеjos, дърво и изчистен дизайн. Плочките azulеjos са ми фаворит от миналогодишното приключение в Португалия, създават неповторим средиземноморски уют, но тях или ги харесваш или не. Е, аз ги харесвам много. Подът в кухнята бе наполовина естествен паркет и наполовина ретро мозайка, която също бе заменена с azulеjos. Като продължение на дървения мотив от пода и в тон с трендовете при кухните, дървото бе задължително за кухненския плот. 

Дизайнът на кухнята исках да бъде подчинен на функционалност и минимализъм – вместо да заема цяла стена като досега, кухнята трябваше да се впише в ъгъл, да приюти голяма налична пералня и да има достатъчно шкафове за многообразието от сервизчета, съдчета, буркани и т.н. Друго задължително условие – никакви видими дръжки, но пък и възможно най-малко push бутони, предвид редовната употреба на шкафовете. Тъй като azulеjos са достатъчни като цветен акцент, за лица на шкафовете избрах бял мат и една редица бял гланц непосредствено над плочките.

1) началната скица и вдъхновение -  azulejos, дървен плот и изчистен дизайн (lago.it); 2) преход от плочки към паркет в кухнята 3) поглед към новата кухня в средата на коледната суетня и първите кулинарни вълшебства  - коледни меденки с лимец, карамфил и канела. В част 2 очаквайте още снимки от реализирания вече проект.

Коледните празници са специално време от годината, когато копнеем да бъдем обградени от любими хора и да покажем колко държим на тях, да се почувстваме специални и удовлетворени от положения труд, да се отпуснем и отдадем на наслади. Масовата еуфория обаче често ни отнася в следването на консуматорски модели, които до голяма степен ни отдалечават от идеята на празника. Безкрайни пазарувания, часове в задръсвания, препълнени маси, опустели портфейли, ненужни покупки, бездушни подаръци, отлетяло време... За да превърнете празника в специален и запомнящ се не е нужно да похарчите заплатата или спестяванията си, а да вложите част от себе си – малко желание, малко въображение и много любов. 

Комбинирайте със стил 

Декември е месецът на коледните партита, съпроводени с неизбежното женско вълнение „какво да облека?“. В желанието си да се почувстват специални на празника и на тържествата около него, дамите често прекаляват в опитите да са различни, атрактивни и провокативни. Сред водещите тенденции за сезона са дантелата, бляскавите и прозрачни материи, рокли с фини презрамки, голи рамене. Основни правила са голият гръб или дълбокото деколте да не са за сметка на подаващ се силиконов сутиен, обемът в прическата - на вафли в косите, токчетата – на безпомощна походка, ефирната коктейлна рокля – на тежки бижута, неподходящо бельо или чорапи (особено чорапогащници с телесен цвят). Дизайнерите залагат на интересни акценти – при Dior е фишу около врата, при Gucci- декорирани ръкавици, при Saint Laurent – тиара, при Proenza Schouler – мрежести чорапогащници. Детайлите са от решаващо значение за официалния тоалет, така че не ги пренебрегвайте.

Monstera deliciosa, познат на български като Филодендрон, е екзотично тропическо растение, което се среща и като домашно саксийно цвете. Красивото му листо е източник на вдъхновение за принтове и картини, а аз дори си направих бижу от изкуствената му версия. Сега съм на тема интериорно вдъхновение, а листото от Monstera ще ползвам за своеобразен преход от балкона към вътрешността. След възглавницата с монстера от HM Home, картините с екзотични листа са новата ми "интериорна обсесия" и планирам скоро да се развихря с четка в ръка :)

Всъщност трансформация няма как да демонстрирам, защото както обикновено не направих снимки Преди, само След. Но това си го обяснявам с подсъзнателното отхвърляне на невдъхновяващите и дори грозните неща, които явно отказвам да снимам. Резултатът е по-важен и най-вече чувството на удовлетворение от малка, но сбъдната мечта (за което благодаря на най-скъпия за мен човек). Преобразяването отново премина през стъпките вече извървяни при другия балкон - боядисване на стени и тавани с фасадна боя и поставяне на подова външна настилка (в случая SKOGHALL от IKEA). За останалата декорация е използвана тръстикова рогозка, плетени сламени възглавници върху стар пребоядисан шкаф, който съхранява част от колекцията ми с обувки и разбира се, много зеленина. От нея винаги ми се иска повече, но балконът е с агресивно южно изложение и не позволява всичко. Дървеният под създава неповторимо усещане за уют и бързо се превърна във фаворит на Бима :)

И двете рецепти са тествани неколкократно, не само от моето небце, и събират само овации. Може да правите модификации на продуктите (да замените сушените домати при мъфините или пък чушките при хачапурито) в зависимост от вашите предпочитания, основното е да ползвате брашно от лимец. Bon appétit!
p.s. Всички снимки са правени с Olympus PEN Lite E-pl 7, повече за него тук.

Olympus PEN са забележителна линия от фотоапарати на японската марка с винтидж дизайн и характеристики от най-ново поколение. Като апарат, който освен на качества, залага на дизайн и послание за стил, рекламната компания на последната серия е с акцент върху блогърите - тази необятна група от хора, активно ползващи фотоапарати с необходимост от добри характеристики, но не на последно място - от компактен и добър външен вид. За седмица и аз ще имам възможност да се запозная с част от възможностите на черната версия Olympus PEN Lite E-PL7. Сред основните преимущества на модела са възможностите за селфи благодарение на подвижния дисплей, WI FI връзката за лесен пренос на снимки в социалните мрежи и вградените филтри за обработка на снимките (дори и за колажи). Моите първи впечатления (без да съм маняк фотограф) са за апарат с чудесни характеристики за размерите му, изключително стилен с прецизност към всеки детайл, напомнящ винтидж фотоапаратите и със съответната масивност. Не очаквайте да е лек като за малка дамска чанта, определено си тежи на мястото, но е за предпочитане пред професионалните тухли, които стоят някак тромаво по модните събития. Бежовата версия е определено фаворита (включително и моя) и прекрасен акцент в лежерните летни аутфити. Черната е класическа, такава, с която си представяш как остаряваш и помни всеки спомен, който си струва, заедно с теб.