Мадрид е град към който съм емоционално привързана от години, но едва сега настъпи момента да го посетя. За мнозина пътуването с 6 месечно бебе може би не звучи най-подходящия момент, но аз реших да приема предизвикателството. За близо половин година Калоян измина с нас над 3 000 км. из България - топна крачета и спа на палатка до морския бряг още на 3 месеца, обиколи Рила, Пирин и Родопи, вози се с лифт, качва върхове. Полетът не създаде у него неудобства, деца под 2 г. са в скута на родителите и общо взето единственото неудобство бе дългия полет. Дестинацията обаче си заслужаваше и надхвърли очакванията ми. 

Мадрид първо впечатлява с мащаб - огромни булеварди, сгради, тротоари, навалица от хора, изобилие от ресторанти, магазини. Определено носи духа на имперска столица и е съпоставим, дори според мен надхвърля динамиката на Лондон и Париж. Второто впечатление е за красота и спретнатост - от чистите фасади и разкошната архитектура до хората, които независимо от възрастта са изключително стилни и в крак с тенденциите. Третата отличителна черта е зеленината - големи и поддържани паркове, великолепни балкончета с преливащи вечнозелени растения, зелени стени, зелени тавани, дори истинска джунгла в центъра на гарата. 

Шопингът тук е вид спорт и магазините от сутрин до вечер са пълни с хора, независимо дали са 4-5 етажните гиганти Primark, Zara, HM по най-комерсиалния булевард Gran Via или малките спретнати магазинчета на младежката улица Fuencarral. Предвид че голяма част от марките са испански - Zara, Mango, Sfera, Lefties, има най-доброто от колекциите за сезона. Кафетата и ресторантите също са пълни нон стоп, храната е вкусна и достъпна, дори за претенциозни вегетарианци като нас. Запазената марка на Мадрид е топлия шоколад, който обикновено се консумира с churros - най-емблематичното място е шоколатерия San Gines. От забележителностите заслужава да се види пренесения от Египет храм на Дебод, кралския дворец и катедралата, площада и палата Сибелес, парка Ретиро, гарата Аточа.

Истинската забележителност на испанската столица са хората, които са гръмогласни, но дружелюбни и толерантни към различните, с не толкова перфектна физика, но с увереност и харизма, без издухани коси, напомпани устни и впити дрешки, но облечени с вкус и в духа на последните тенденции. За изминатите километри с бебешката количка нито веднъж нямаше борба с павета, дупки и неравности като в нашата мила столица. За първи път от дълго време погледът вместо забит в земята бе отправен нагоре, към усмихнатите хора, разкошните фасади и топлото есенно слънце.

Родопите са интересно място за тези, които имат сетива да го усетят. Те са различна планина, въздухът е друг. Има нещо абсолютно магично и неповторимо, особена одухотвореност и присъствие. И точно определени моменти, когато те призовават да отидеш, когато си готов да се срещнеш с част от теб. 

Едно време си мислех, че лятото в планината ходят само скучаещите хора - сега смятам, че скуката е последното нещо, което може да те сполети там. Разходки, походи, гледки, аромати, цветове, свежест, крепости, история, китни градчета, истинска храна, кристална вода, мили хора, искрящи очи, спокойствие, безвремие...Толкова далече от всичко забързано и градско и всичко натруфено, престорено  и морско през август. 

За Родопите времето никога не стига, винаги остава нещо да бъде видяно и преживяно следващия път. И докато се чудите на българското или на гръцкото крайбрежие да заложите, дайте шанс и на планината - често тенът от планинските походи и минералните басейни е по-добър и от този на плажа.

Признавам имах предубеждения към Пловдив и бях скептично настроена към нарастващите положителни коментари за града, местата и хората в него. След като едно от най-интересните софийски събития на лятото Sofia Design Week се пренесе натам, сигналите че градът се е променил за добро станаха все по-отчетливи. Вчера в най-приятната компания решихме да попътуваме и да посетим другия - чисто Пловдивски фест, наречен на занаятчийски квартал Капана. 

И като второ признание - останах очарована. Събитието е ситуирано на павирани улички със старовремски сгради, голяма част от тях красиво реставрирани и приютяващи спретнати ресторантчета, магазинчета и галерии. По време на феста улиците са опасани със знаменца, а в импровизирани дървени къщички се продават хендмейд красоти, домашни вкуснотии, качествени стоки на малки български брандове. Най-хубавото е срещата с вдъхновени млади хора, които са вложили частичка от себе си, за да реализират своя идея, да създадат свой продукт, да го промотират по най-добрия начин. Междувременно се случваше скейт състезание, малчугани се тестваха на стена за катерене, а по-късно започваше и музикалната сцена, както и парти за откриването на Foot Court. Днес е последен ден на феста, като все още има малко време да попаднете и вие в "капана" на Капана.

Knapp не се нуждаят от представяне, защото са една от най-обичаните и разпознавами марки на родната модна сцена. Досега колекциите на марката са ни пренасяли през различни епохи, провокирали са ни със смели щампи, водили са ни сред полета от лалета. Този сезон обаче пътешествието обещава да е централна тема, пътешествие до Африка с нотки на Индия и Южна Америка, „подправено” с екзотиката и колоритноста на далечните земи. Антония Йорданова, дизайнер и автор на концепциите зад бранда, дипломиран художник, успешен стилист, столичен бохем и неуморен пътешественик, повдигна завесата специално за Inspiration exists с подробности за вдъхновението зад предстоящата колекция, носеща името The spice tour S/S 2016. Самата аз винаги съм намирала Африка за неизчерпаем източник на креативни идеи (стаята ми носи изцяло духа на континента), особено ярките колорблок цветови комбинации, съчетани с масивни бижута, така типични за масаите, и очаквам с нетърпение колекцията, която се очаква да дебютира в близките майски дни. 

За Африка и пътешествието като вдъхновение и предизвикателство „След като в рамките на година и половина три пъти стигнах до вече любимия африкански бряг по-скоро се притеснявам да не озадача някого, вместо да изненадам с това, че най-после Африка ще влезе и в шоурума на Knapp. От една страна това е огромно вдъхновение, от друга - почти безразсъдно решение от чисто комерсиалната страна на нещата, тъй като темата е много специфична и със сигурност не би достигнала до сърцата и гардероба на толкова много и различни жени, както се случи миналото лято с "лалетата", а сякаш само до избран кръг ценители с артистична и смела нагласа към модата и начина на обличане. Най-важното за мен, обаче е да си създаваме предизвикателства и да бъдем преди всичко интересни сами на себе си. 

От друга страна вярвам, че по този начин винаги ще си личи желанието и старанието, които пък ще привличат хората и ще възбуждат тяхното желание за красиво и различно.В този ред на мисли си спомних, че всъщност Африка беше и темата на колекцията, с която се дипломирах в училището за приложни изкуства "Св.Лука" преди много години. Там прочитът беше много по-смел, макар и повлиян от съвсем различни точки на континента, докато колекцията на Knapp тази пролет е повлияна и вдъхновена от моето преживяване Занзибар, но е изцяло в стилистиката на марката, което беше закономерност, която никак не беше лесно да се запази. Генерално колекцията има етно звучене и то не е само и изцяло от Африка, а има отпратки към Индия и Южна Америка.”

The Spice Tour „Колекцията носи името The spice tour, което за мен не означава само едноименното туристическо развлечение от обичайния маршрут на туристите в Занзибар, а носи цялостна аналогия с тези земи и с това, което е най-важно и характерно за начина им на живот и за това, което остава в онези, които са стъпили там и са останали пленени от енергията на това място. 

Колекцията е изключително нетипична, обаче за Knapp  обединява толкова много цветове, текстури и надребнени елементи, че вярвам, че в това най-вече ще бъде изненадата. Сякаш всеки цвят, десен и структура напомнят на отделна подправка и отново се пренасям там - в ароматната разходка, изпълнена с ванилия, куркума, джиндифил и лимонена трева - така характерни за Занзибар. 

Колекцията е различна и с това, че в нея има автентични памучни платове, закупени от най-големия пазар на острова от мен самата - избрани с много любов и внимание и впоследствие съчетани с коприна, деним и други памучни тъкани. Именно, поради характера и произхода на тези материали някои дрехи ще бъдат с много специална стойност и единични като бройки. Новост е и това, че за пръв път включваме деним в своя колекция.” 

Силуети „Характерните за нас - женствени, с отчетлива линия и контрастиращи обеми, но и тук сме дали шанс на нетипични за нас решения да вземат участие в колекцията и затова сме включили спокойни и лишени от вталяване рокли с тънки презрамки и обкантващи разноцветни помпони, поръчани специално от Индия”. 

Колаборациите „Този път са две на брой. Реализирахме ги с автори, с които не сме работили до момента: за чантите от дърво и текстил се обърнахме към Мариела Скендерова от Mangoshee и Kipra, а за бижутата към Яна Танковска и Жени Цанкова, които познаваме още от Художествената академия, където учехме заедно и с удоволствие следим професионалния им път, основан предимно на работа с керамика и нетрадиционни материали.”

Парк „Врана“ е наречен на първата кацнала на покрива птица от княз Фердинанд, който се е славел с любовта си към пернатите. Най-голямата забележителност в парка е дворецовият комплекс, състоящ се от двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф през 1904 г., свързана с топла връзка със същинския дворец, построен няколко години по-късно по проект на Никола Лазаров, работил и върху Военния клуб, резиденция „Евксиноград”, „Малкия дворец“ във Варна и др. 

Сградата надмина очакванията ми от към мащаб и живописност, но за съжаление няма следа от реставрационни работи по фасадата, едва е останал помен от някога изкусно инкрустираната дървена дограма, а топлата връзка е „украсена“ с течове и мухъл. Изобщо промотираното наименование „музей“ и входа от пет лева някак не се вместиха в извършените „облагородявания“ от масивни дървени пейки на всеки метър, любимо място на бабите да обсъждат вчерашния сериал и „ограждения“ с един куп забрани. В парка не може да се пуши, не може да се пие, което приемам, че е ОК, но дори единствената чешма нямаше вода, както и никаква опция да си купите отвътре. Също така не може да водите домашни любимци, да си приседнете в тревата, нито пък да обикаляте с велосипед парка, който на площ е около 950 дка. И този парк, който някога е кипял от живот, в чийто конюшни, някога дори са се помещавали два индийски слона на Фердинанд, чийто оранжерии са преливали от растителни видове, а четирите езера с екзотични видове лилии, чийто алпинеум "Далем" не е бил само камъни, този парк днес е лишен от този автентичен кипеж, под мотото, че е „паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение и защитена територия“. Е, и другаде из Европа сме били в доста по-впечатляващи паркове с екзотични растения, дворци и фонтани, без вход и всякакви забрани… 

Не ме разбирайте погрешно – парк „Врана“ е хубаво място, природата неуморно е давала своето и е съхранила огромното растително и животинско разнообразие. Но някак ми става мъчно за това как вместо да развиваме наистина забележителни исторически и културни паметници, вместо да ги пълним с живот и да съхраним смисъла им за бъдещите поколения, вместо да подходим предприемачески и да създадем жива културна атракция в непосредствена близост до столицата, наливаме милиони, милиони за създаване на бутафорна култура и история, а образци като "Врана" оставаме на милостта на времето и на отживелите ограничения.