Да обединявам в едно видяното в Лондон и Милано може би за мнозина ще звучи еретично. Докато английската столица традиционно предлага авангарден и бунтарски подход към модата, то в Милано колекциите са полирани и излъскани до най-малкия детайл. Това, което ги обедини за пролетта на 2017 г., бе усещането за повтаряемост и липса на оригиналност. Burberry Prorsum напомняше за еклектиката на новото Gucci, Jil Sander за новия дух на Balenciaga, Gucci и Prada напомняха за себе си и видяното последните сезони. Vogue продължават да включват Versace и Dolce & Gabana сред най-добрите колекции, но единственото видяно там е неуморен repeat сезон след сезон. 

Седмиците на модата в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж приключиха и зададоха тенденциите за есента на 2016 г. Общото впечатление от видяното не е УАУ, но със сигурност е различна посока на развитие на модата. Ревюто на сезона е едно - на Демна Гвасалия за Balenciaga и съм сигурна, че дори тези, които го заклеймяват сега след година ще въздишат по гения му, както се случи с Алесандро Микеле. Определено колекцията не е лесносмилаема, не е за всеки, но дрехите с мисъл за haute couture завета на Кристобал и "streetstyle attitude"-а на Гвасалия са забележителна комбинация. 

Основен мотив в тенденциите е завръщането на 80-те, като интерпретациите са от тип сериала "Династия" като при Lanvin и YSL couture до пънк еклектика като при Isabel Marant и Burberry. Принтовете са в две посоки - анималистични или карета. Животинските принтове са изцяло от екзотичния свят и преобладават по палтата. Мотиви на леопард, зебра, питон се срещаха масово от Givenchy през Burberry и Acne до Dries Van Noten. Карето не е ярко червено и шотландско, а по-приглушено, но в най-разнообразни вариации, включително костюми от две части.

Елементите на есенното облекло са три: палто с дължина под коляното, обикновено от кожена или лачена материя, пристегнато в кръста, тип Гестапо (Balenciaga, The Row, Celine, Isabel Marant, Acne и др.); риза, голяма, безформена и обемиста, тип Взета-от-неговия-гардероб (Balenciaga, Vetements, Jacquemus, Celine) и пухенката, в която да се сгушиш в най-студените зимни вечери (Balenciaga, Stella McCartney, Acne, Noir Key Ninomiya).

В духа на 80-те акцентите при материите се свеждат до бляскавите материи и кадифето. Блясък с диско привкус видяхме при Max Mara, Jil Sander, Isabel Marant, Haider Ackermann, Burberry, Stella McCartney, YSL Couture. Кадифе, обикновено в цвят пурпур, при Haider Ackermann, Dries Van Noten, Vetements, Prada, Gucci, Sacai.

В заключение може би мнозина ще отхвърлят тенденциите за есента като прекалено екстравагантни и  неприложими, но това е модата в момента. Тя търси своя нов път след няколко сезона рециклиране на 70-те, след оттеглянето на поредица големи дизайнери и липсата на вдъхновение. В днешния празник, макар и с ретро соц привкус, нека ние, дамите, да си пожелаем да сме по-смели в модните си експерименти, да излезем от познатите коловози на еднотипен стайлинг, който продължава да залива българските блогове и улици, да се предизвикваме да бъдем различни и най-вече да откриваме и изразяваме себе си и нашата уникална същност.

Images: vogue.com

78 са моделите на Алесандро Микеле за Prefall 2016. Толкова някои от дизайнерите не могат да произведат за 4-те годишни колекции, а други - и за 4 години. Микеле обаче е сякаш неизтощима фабрика за идеи, принтове, комбинации; вулкан от креативност и вдъхновение. Колекцията е заснета в Помпейска вила, подходяща за декадентската му стилистика. Познатите досега мотиви от колекциите са преработени, увеличени, включени в разнообразни комбинации. Рядко модата има удоволствието да се докосва до такова разнообразие и да се натъква на такива самородни гении, интерпретиращи умело минало, настояще и бъдеще. Цялата колекция може да разгледате тук.

“Those who are truly contemporary, who truly belong to their time, are those who neither perfectly coincide with it nor adjust themselves to its demands. They are thus in this sense irrelevant. But precisely because of this condition, precisely through this disconnection and this anachronism, they are more capable than others of perceiving and grasping their own time. Naturally, this noncoincidence, this “dys-chrony,” does not mean that the contemporary is a person who lives in another time…” Giorgio Agamben – What Is the Contemporary?

Преди повече от месец в Шанхай бе открита изложбата ‘No Longer / Not Yet’ на креативния директор на Gucci Alessandro Michele в сътрудничество с Katie Grand, главният редактор на LOVE magazine. Изложбата е посветена на въпроса "Какво означава съвременно?", пречупен през призмата на есенно-зимната колекция на марката и произведенията на различни артисти, интерпретиращи темата "съвременно/безвременно". Несъмнено Michele е явлението, което модата очакваше от известно време, този, който задава въпроси, търси смисъла отвъд обикновеното консуматорско желание, прави паралели между минало и бъдеще, между природа и изкуство. Поредното признание за таланта му е спечеления приз за международен дизайнер на Британските модни награди, състояли се преди ден. W magazine са уловили няколко модела от пролет/лято 2016 г. на фона на изложбата от Шанхай, истински пир за сетивата.

В Милано обичат да се плъзгат на ръба на кича и добрия вкус, като и този сезон не изневериха на тази традиция. За разлика от Ню Йорк, тук краката бяха на почит, плътта също, като най-добра колекция в тази посока (а и изобщо в кариерата, според оценката на повечето критици) отиде при Донатела Версаче. И все пак, поне за мен, в Милано имаше една колекция, различна от всички останали откъм идея, изпълнение и детайли и това беше Gucci. Всичко останало залагаше изключително много на ярки цветове, принтове и морско вдъхновение.

Bold colors - Смелото съчетаване на цветовете бе във вихъра в Милано, като най-добрите примери бяха при Marni - с т.нар. primary colors, подплътено с обем, много арт и по Мондриански. Други сполучливи комбинации се забелязоха при Versace, Au Jour le Jour, Missoni  и др.

Мнозина заклеймиха Alessandro Michele и първата му колекция за Gucci -  не беше секси и бляскава каквато бяхме свикнали да я виждаме при Том Форд, не беше женствена и луксозна като при Фрида Джанини. Но времето, а и продажбите, показаха, че посоката е повече от правилна. Че задава тон, че вдъхва нов живот в модата. Тези дни изчетох две изключително интересни статии, в които Michele се споменава и то само с добро - едното интервю на настоящия CEO на Gucci,а другото за Rei Kawakubo и изборът й именно дрехите на Michele да украсят Dover Street Market този сезон. Последното само по себе си е достатъчно признание. 

Героинята на Wes Anderson от есента сякаш и за пролетта е тук с винтидж излъчването, панделките и цветята около врата, големите очила. Но новата колекция на Gucci ни отвежда в азиатска тропическата джунгла с екзотични принтове на папагали, серпентини, тигри. Вдъхновението зад нея е една митична карта, показваща пътищата към любовта - carte du tendre, публикувана в новелата на Madeleine de Scudéry в средата на 17 век. Детайлите и аксесоарите са забележителни, съчетаващи винтидж елементи, но в съвременен прочит, с невероятно многообразие, на което явно само Michele в момента е способен. Играта с материи продължава, миксът на принтове е още по-смел, силуетът е обран и шик по начин, който може би все още ще остане неразбран за мнозина, но със сигурност ще спечели и много нови почитатели. 

Не съм такъв фен на денима (с втори пост), но не можах да устоя на тази бохо рокля на финално намаление в Zara. Разбира се, че прекрасният плетен детайл отпред и пискюлите са достатъчен акцент и колан не е необходим. Но така си се представям с ефирни равни сандали, голяма сламена чанта и плаж наблизо. За града (все още) предпочитам да има някаква структура и прибраност, а коланът с въже (от Парижкия HM преди 4-5 години) стои ненатрапчиво ефирно. Гордостта на снимките долу обаче е бялата дипладения, която украсяваше миналогодишния ми балкон, но почти я бях изгубила през студения сезон. Месеци наред обаче не се отказах от нея, не позволох да бъде изхвърлена, грижих се и се хващах за малките листчета живот като надежда, че един ден ще възвърне силата си. Днес е по-красива отвсякога, развива се не с дни, а с часове, и ме възнаграждава за цялото търпение и любов, с които я дарявам :)

От Ню Йорк през Милано до Париж дизайнерите сякаш са вдъхновени от No Bra Day и показват гърдите щедро на показ. Най-ярките примери са при Marc Jacobs, Roberto Cavalli, противоречивата дебютна колекция на Алесандро Микели за Gucci, Balmain, Jacquemus....

Images: style.com