My Sofia от днес става ежеседмична рубрика с ревюта на интересни събития, които все пак и въпреки всичко се случват в нашата мила столица. В нея освен моя поглед, ще ми гостуват и приятели, които разбират от мода, дизайн, изкуство. За първия подобен пост материалът е дело на Цветелина Анастасова, арт гуру и куратор на изложбата "Стаята на Йонко" на Йонко Василев.
„Стаята на Йонко” е отворена покана към зрителя да надникне в личното пространство на артиста художник. Ателието на Йонко Василев е и негова обител, една творена и претворявана реалност, колекционерски будоар и същински „Кабинет на любопитните обекти” ” (Un cabinet de curiosités).
За всеки, прекрачил прага на „Стаята на Йонко”, е повече от естествена аналогията със Стената на един от основоположниците на френския сюрреализъм Андре Бретон, известна като „Стената в ателието” (Le Mur de l’Atelier). Бретон казва: „И между другото, истинското значение на едно произведение не е това, което ние му даваме, а онова, което то ще приеме спрямо заобикалящото го.”
В своята работа Йонко Василев се вълнува от трансформирането на вече съществуващи обекти и предмети в произведения на изкуството. Неговото творчество е вдъхновено от течението ready-made, в което, както Бретон обяснява в своя „Кратък речник на сюрреализма” (1929), „предмет с практическо приложение е издигнат до предмет на изкуството по едничкото желание на артиста”.
Йонко Василев композира собствените си произведения по интересен и запомнящ се начин, който непреднамерено води до изграждането на съвременен и интригуващ „Куриозити кабинет”. В него всеки обект има собствено звучене, характер и живот, но в комбинация с останалите произведения участва в една цяла творба, която най-точно описва термина in situ (от латински „на място”).
Предизвикателство е да извадиш от общата композиция само един обект, без да нарушиш целостта на колекцията. Всеки път когато това се случва, авторът трансформира някои от вече създадените творби и пренарежда своята стая. Любопитният кабинет на Йонко е продължение на неговото битие, той е жизнено важен орган от живота на артиста художник.
Странната колекция на автора не е лишена от еклектичен вкус и известна склонност към невижданото. Знаците и символите на близкото минало на България, опаковани в острата и недружелюбна естетика на социализма, влизат в пряк контакт със съвременни материали и обекти. Така освен че връща фокуса назад във времето и се опитва да „изтъргува” предметните остатъци от комунизма, подобно на изтъргуваните от режима човешки животи, Йонко показва и двойствеността на нашето настояще – заключено между спомена и новото мислене.
Заповядайте – вратата е отворена…
Изложбата е отворена за посетители до 4 декември в Credo Bonum Gallery. Йонко Василев излага самостоятелно от 2012 г., като негови работи са показвани в няколко столични галерии. През 2015 г. той е един от авторите включени в участва в проекта Imago Mundi иницииран от Фондация Бенетон.
