Последното вдъхновение

September 25, 2013

Много ми се иска модата да продължава да бъде вдъхновението зад блога, креативността да продължи да бъде двигателя, красивите дрехи и аксесоари да бъдат вълнението. За съжаление обаче колкото и човек да се опитва да бъде позитивен, с отворено сърце и очи за красивите неща, които ни заобикалят, все по-тегавата българска реалност постоянно припомня, че тук място за вдъхновение няма. И няма смисъл да се правим, че всичко е наред , че всичко е в реда на нещата и така е навсякъде, където цари капитализма. Не, не е наред. 

Не е наред да заминаваш на море и да ти откраднат багажа, докато още не си отлепил от София. Не е наред да се прибираш в дома си и да го заварваш поруган. Не е наред, когато в болницата те карат да се чувстваш виновен за това, че смущаваш спокойствието им изпитвайки болка. Не е наред да крещиш и никой да не те чува. 

Не е наред, когато случаен минувач регулира движението, а после е глобяван за това, че някой друг не си върши работата. Не е наред, когато ревеш пред полицая, че си обран и той ти казва да се обадиш на 112. Не е наред, когато 2000 полицая пазят 240 „народни“ избраника от любовта на народа. Не е наред, когато 100 дни задаваш един въпрос и не получаваш отговор. 

Не е наред, когато емблематичната пешеходна столична улица е превърната в провинциален кетуок за селски пръчки. Не е наред, когато затварят Mango и изкарват сергийте с китайски гащи по Графа. Не е наред, когато на опашката пред тоалетната на Мементо виждаш единствено вафли в косите. Не е наред, когато българския е майчин, чуждите езици са екзотика, а диалекта е природа. 

Не е наред да си плащаш сметката за телефон и служителят да ти говори все едно си на седянка. Не е наред да седнеш в ресторант и да чакаш поръчката час, докато те забележат. Не е наред да влезеш в бутик и продавачката да те дисквалифицира като клиент, защото не си силиконена кифла с ментак Вуитон. Не е наред, когато приятелите, които се върнаха, отново заминават. Не е наред да е 2013 г., а да се чувстваш в 90-те.

Не е наред да раждаш идеи и те да бъдат ксерокопирани от други. Не е наред, когато живееш за морето, Коледа и рождения ден. Не е наред, когато всичко е само форма, а съдържанието го няма. В това се превръща България. В един голям изпразнен от смисъл балон. Където единствено гневът може да бъде все още вдъхновение.

*част от загубите от откраднатия ми багаж, ако все пак попаднете на някой със съмнително сходни нови придобивки, моля пишете.

You Might Also Like

4 коментара

  1. За първи път коментирам, а се познаваме... Дори сега като почнах да пиша не знам какво да кажа... Да, нищо не е наред... Мен ме е обзело същото чувство. Опитвам се да го удавя в блогване, в гледане на красиви снимки, в ходене по магазините, в четене на книги и списания, но това чувство не спира... Нищо не е наред, но едно е хубаво - че го осъзнаваме и че се борим срещу него. Не знам друго какво ни остава, освен да сме силни, да вярваме и да се надяваме!

    Яна

    ReplyDelete
    Replies
    1. Да, Янче, и аз си мисля, че осъзнаването на проблема вече е част от решаването му. Дано да имаме сили и да не губим надежда в тази нелека борба. Часът преди изгрева е най-тъмен, дано скоро да изгрее слънцето и на нашата изтерзана българска улица ;)

      Delete
    2. Много добре написано, Иве. Уви, такава е действителността. Не знам дали ще се промени, предвид че болшинството от хора са от тези, които ти толкова добре описа в този текст.

      Delete
  2. Това са и моите мисли, само че аз не бих могла така добре да го напиша.....

    ReplyDelete

Every comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!