Без да се съмнявам в таланта на Антония Йорданова и Георги Андинов, не вярвам че някой от тях е подозирал колко пророческа ще се окаже тази сесия само месец и половина по-късно. Рекламната кампания (*на един от столичните молове) бе стартирана през февруари 2020 със смислени послания в посока качествена промяна на околната среда и най-вече по-чист въздух в градовете. Още тогава ме грабна, препускайки в задръстванията по Цариградско, казах си – „естетически перфектна, но твърде напредничава за нашите стандарти.“ Все пак модата в контекста на климатичните промени не е това, което привлича масовата българската публика. Да не говорим за Промяната.

“I didn’t want people expecting from me only the sensuality, I have so many more things to say.” Този коментар на "новия Карл", както определят Симон Порте голяма част от критиците, обобщава добре показаното в Париж. И след всички сравнително скучни ревюта досега е глътка чист свеж въздух директно от Южна Франция. Jacquemus започва да оправдава надеждите и да излиза от твърде сексапилния имидж, който изгради с последните колекции. Тук виждаме приятен layering, разкошни цветни комбинации, ненатрапчива сенсуалност, запомнящи се акценти. Има надежда :)

На пръв, втори и трети поглед няма нищо интригуващо в колекциите, видяни досега в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж. Кулминацията предстои с дебюта на Hedi Slimane за Celine, но тъй като и там нямам големи надежди, представям моите фаворити до тук. Безапелационни такива са Marni и Dries Van Noten, с приятно включване от Jacquemus и Chloe.

Знам, знам, поизоставих блога вече доста време и колкото повече се отдалечавам от него, толкова по-трудно ми става да се върна към регулярността на постовете, а и към вдъхновението. Да си постоянно зает, както мъдро Петя посочи в интервюто й, ти дава едно изкуствено чувство на значимост, което ни отдалечава от истинските корени, от настоящия момент, от това, което е наистина важно. Не твърдя, че блогването, модата, дрешките са важни неща, а че човек е хубаво да не забравя кое го прави истински удовлетворен и завършен.

Е, последните няколко месеца успях да се раздам на няколко фронта - работих, учих, съвместявах  майчинските задължения, стремях се да не изоставам с йогата, с приятели, с пътешествия, но няма как....времето е ограничено. Летният ми гардероб е жълто, точки, райета - графичен и жизнерадостен, за да мога да маневрирам с настроение между различните задачи. След толкова много предизвикателства зад гърба, съм благодарна за всички уроци и готова за нови :)

Петя Георгиева е маркетинг директор на Bulgaria Mall, но освен потънала дълбоко в дебрите на маркетинга, се потапя с все по-голяма лекота и отдаденост в дебрите на йога. Поканих Петя да гостува в Yoga Talks, защото е реален вдъхновяващ пример за това как можеш да включиш йога в живота си, дори когато не си закърмен със спорт и не разполагаш с цялото време на света (да, момичета, тези извинения не важат!). Другата причина е прекрасния й блог Flowing Yogi, посветен изцяло на йога, както и скоршното й посещение в Бали, за което ще ни разкаже повече :)

За разлика от гостувалите в рубриката досега, ти не си преподавател по йога, нито активен спортист. Това, което силно адмиририрам в теб е твоята отдаденост и постоянство в практиката, въпреки че си прегърнала йога само преди 2 години. Как се случи тази любов към йога и как успя да инкорпорираш йога в ежедневието ти? Какъв съвет би дала на тези, които все още не могат да мотивират себе си за редовна практика? 

Благодаря за милата покана, Ива! Следя рубриката и блога ти с интерес и поканата ти наистина беше приятна изненада. Както не малко хора, аз се обърнах сериозно към йога, когато вече имаше щети - физическа болка и емоционална неудовлетвореност. Но още дори в началото, когато ми беше неимоверно трудно, започнах да усещам благотворното влияние на практиката върху тялото и ума. Със сигурност йога е за търпеливите – уау постиженията идват с времето и с постоянство, но всяка малка крачка по пътя се отблагодарява и това е окуражаващо; всяко движение и осъзнато вдишване е от полза. Само след първите ми часове на постелката започнах да усещам тялото си много живо, раздвижено и релаксирано.

Позитивно беше влиянието и върху ума, който съсредоточавайки се върху дишането и асаните забравяше да говори. Това беше прекрасна мотивация за мен – открих нещо ново, което ми носи удоволствие и ме кара да се чувствам по-добре, затова исках да инвестирам времето и да го правя по-често, за да започна да го разбирам повече и евентуално да го овладея на по-добро ниво. Тогава, заедно с редовната практика, започнах и да чета и уча повече за философията на йога – смисълът, ползите, посланията, йога историите на други хора. След няколко книги по-късно вече бях убедена за себе си, че искам йога да бъде част от ежедневието ми. 

Имаш блог, посветен на йога -Flowing Yogi, вдъхновен от класовете на Dylan Werner в София от лятото на 2017 г. Мнозина се чувстват недостатъчно гъвкави, силни, издържливи и умели в изпълнението на асаните, най-вече неуверени, за да посещават класове на световните имена, които все по-често идват в столицата. По какъв начин те съдействаха за надграждането на практиката ти или с други думи какво изпускаме? 

Като погледна назад във времето и към решенията и изборите, които съм правила в различни аспекти от живота си, забелязвам, че въпреки страха, понякога съм смела и обичам да предизвиквам себе си, да излизам от зоната си на комфорт и не се притеснявам дали ще мога да се справя или как ще изглеждам отстрани. На уъркшопа с Дилън бях заобиколена от йога преподаватели от цялата страна, а дори и от други държави, а аз се бях занимавала активно с йога само от година. Но това ми действаше толкова вдъхновяващо, мотивиращо и зареждащо. Единственото ми притеснение беше дали ще издържа на натовареността – цялото събитие беше два дни с по два уъркшопа на ден, които бяха по около 3-4 часа всеки. Не само, че издържах, а и научих толкова много нови неща. Усещането след това беше безценно!

След уикенда с Дилън, посетих Udaya Live 2017 в Правец, където правех по 4 йога класа на ден и отделно сутрешна медитация. Да ходя на специални уъркшопове с чуждестранни преподаватели, които идват тук в София, се превърна в любимо йога занимание. Независимо от нивото на напредналост, това си е уникална възможност да научим как да задълбочим практиката си, да срещнем нови и вдъхновяващи хора, да се предизвикаме, да излезем от рамките на обичайното. С нетърпение очаквам Udaya фестивала този август! А когато няма специални йога събития, обичам от време на време да си правя мини йога ритрийти през уикенда, които включват посещаването на няколко различни йога практики в рамките на един ден – например един супер натоварващ и изпотяващ виняса клас, след това един по-разпускащ - медитация или ин йога. 

Как успяваш да съчетаеш напрегнатата ти професията с ежедневна йога практика, а и с доста дисциплиниращ хранителен режим (поне това, което виждаме в Instagram). По какъв начин йога повлия на храненето ти? 

Да, преди си мислех, че ежедневието ми е напрегнато и че все нямам време за нищо, но след доста вътрешна работа върху себе си, разсъждения, разговори, изчетени книги, изслушани подкасти, посетени йога събития... успях да преобърна представата си и нагласата си за много неща. Според мен, ние, модерните и социално активни хора обичаме да се чувстваме заети и да имаме натоварена програма, защото това дава едно лъжливо чувство за удовлетвореност, но също и натоварва жестоко. Йога ме трансформира в много посоки и най-вече относно това какво правя с времето си. Осъзнах, че все пак най-важното е как прекарваме времето си и в какво го инвестираме. Всичко е въпрос на личен избор, разбира се и на сериозна организация и на създаване на време за нещата, които са важни за нас и които ни правят щастливи, удовлетворени и хармонизирани.

Относно храната – бих казала, че се храня балансирано, дисциплинирано е твърде строга дума за мен :) Винаги съм се интересувала от здравословния начин на живот и хранене, обичам много да си приготвям здравословна храна вкъщи или да търся такива опции. Разбира се въпреки че много се старая, невинаги правя най-добрия и здравословен избор, но се опитвам да откривам баланса и да не се самокритикувам твърде много. Йога ме накара да погледна по съвсем нов начин на храната, но от гледна точка на философията за живот без нараняване и насилие. Срещнах много други съмишленици, които ми помогнаха буквално да преоткрия храната, да изпробвам нови вкусове и рецепти. Вълнуващо е, защото добрата и истинска храна се превърна в нова страст за мен и научих доста. Оказа се, че всичко това ми се отразява и много добре :)

И за финал – разкажи ни повече за твоето пътешествие в Бали. Колко добре е развита йога културата там, кое най-много те впечатли, какво ново научи, което да подобриш в изпълнението на асаните? 

Ще започна с най-важното: В Бали осъзнах на колко високо ниво е развита йога практиката в България! И се радвам, че тук в твоя блог имам възможност да споделя колко прекрасни йога преподаватели и хубави йога студия имаме в София, които предлагат ежедневно от сутрин до вечер разнообразие от класове! Често ни гостуват и много чуждестранни преподаватели. Само от нас зависи да се отдадем на редовна практика, условията ги има.

Въпреки че вече е комерсиална дестинация, за мен Бали беше прекрасно йога приключение. Йога философията е силно прегърната от Балийците, които са много религиозни и много вярват в кармата. Йога столицата на Бали е Убуд (в централната част на Бали, буквално в джунглата и сред оризовите тераси). В Убуд се намират някои от най-популярните студия, сред които the Yoga Barn – създадено още преди 12 години и според мен е една от предпоставките за силното развитие на йога туризма на острова. Там гостуват непрекъснато преподаватели от цял свят и има по над 100 класа седмично. Организират се уникални музикални медитации - събития с цел звуколечение чрез вибрации и чрез звуците на сакрални инструменти. Разбира се, мястото е твърде посещавано и за някои от класовете трябваше да ходя час по-рано, за да се регистрирам. 

Най-любимото ми градче в Бали е Чангу, то е станало популярно през последните 2-3 години, заради всички сърфисти и чужденци, живеещи и работещи в Бали. Там са и трите йога студия, които ми харесаха най-много: The Practice, Serenity Yoga и Samadi. Влюбих се и в невероятното The Power of Now Oasis студио, което се намира буквално на плажа в морското градче Санур (в източната част на Бали). Там си имат и свещена крава Анжелика и я наричаха техният Head Meditator. Това, което също много ми допадна е, че най-големите и популярни йога студия си имат и здравословни кафета към тях, където може да се опита разнообразие от вегански и вегетариански храни и напитки. 

Мога наистина много да споделя за Бали и йога преживяванията ми там. В рамките на един месец посетих над 60 класа в 9 йога студия в 4 града и практикувах с много и най-различни преподаватели, което ми помогна да дефинирам още по-добре какво ми харесва в практиката. Правих йога по 3-4 часа на ден, медитирах, наслаждавах се на прекрасна и здравословна храна и прекарвах по много време на плажа, четейки книги и пиейки свежи кокоси. Това беше моят подарък, който си направих по случай 30тия си рожден ден. Йога ритрийтът организирах изцяло сама. Пътувах също сама. В моя блог съм споделила още впечатления за Бали тук, повече за миналогодишния Udaya Live 2017 може да откриете тук, а любимите йога книги са тук. Вече планирам следващото си ходене до Бали, като също мисля и там да организирам мини ритрийт за йога приятели през 2019 г.  

Resort колекциите за 2019 г. са набрали сила, а аз успях да "проспя" голяма част от тях в по-различни и всепоглъщащи занимания, но набелязах две-три, които си струват. Уикендът потвърди острото ми око и от всичките колекции, точно тези, заслужават и вашето внимание - най-малко като вдъхновение за настоящия сезон. 

Jil Sander показа брилянтна резорт колекция, толкова effortlessly cool, че веднага ти се иска да си купиш (поне) един пясъчен панталон, с който да забърсваш праха от софийските улици. При Oscar de la Renta, желанието се трансформира в костюм в бледо синьо или в слънчево жълто.

За финал новото амплоа на Riccardo Tisci в Burberry произведе една много красива и чувствена кампания на matchy matchy couples, където желанията отиват отвъд дрехите.

Рядко харесвам флорални принтове, още по-рядко си купувам, но когато дойде пролетта изглежда сякаш половината ми гардероб е решен в цветя. В действителност това е времето, когато разцъфващата природа ми действа като директно вдъхновение за по-смели комбинации, повече цвят и принт. Тази година ми се носят пухкави чехли, плетени пазарски чанти и сламени кошници, геометрични обеци, пайети през деня, изобщо неща, които самата аз често определям като "КиЧ". Не знам дали е моментен цветен порив за отърсване от зимата, някакъв бунт срещу заобикалящата скука или мимолетно майчинско умопомрачение, но ми харесва :)

Последните месеци нямам време за снимки и аутфити, за безгрижен шопинг и блог постове, но съм благодарна, че позитивни промени започнаха да се случват. Както обикновено, поне при мен, всичко или се случва на куп или нищо не се случва, и сега отново се раздавам на няколко фронта. Но пък се чувствам дейна, вдъхновена, а и полезна.

Същевременно на fashion фронта новите попълнения в гардероба не ме очароват особено... В рамките на няколко дни и двата чифта sock shoes, с които се сдобих наскоро, си отидоха безвъзвратно. Единият се оказа, след цял ден мъчително ходене, че е с два номера разлика между двете обувки (#майчининеволи), а другият - след първото носене на дъжд и двата тока се счупиха (#пълнибоклуци). Никога не съм била перфекционистка към изискванията за качество на дрехите и обувките, особено от средния клас, но напоследък съм изключително разочарована. За това и новините за спада в продажбите на H&M и за огромното количество изостанали дрехи, не ме учудва. Както и че същото се случва или пък следва да се случи и в Zara, Mango, etc. И не мисля, че променливото време в Европа е причина за спада, а това, че предлаганото качество е вече неприемливо дори и за непретенционзия купувач.

На зелена вълна съм, в тон с пролетта, но освен като цвят, с който бих се облякла отгоре до долу, все повече си мисля за sustainability и как да инкорпорирам в живота си по-устойчив и балансиран подход. Към хората около мен, към работата, пък защо не и към шопинга. Докато прерових гардероба за новия сезон, си дадох сметка, че много от тенденциите за пролетта вече присъстват в него  - тренчове, цветни принтове, карета. Различното е повече обем, по-смели експерименти в наслояването и дължините, носенето на каре върху каре, или на тренч върху тренч.

Не се вживявам на инфлуенсър, но ако мога да ви въздействам за нещо, то е да пазарувате разумно - т.е. винаги да си задавате въпроса дали имате реална нужда и дали това, което ще купите наситина ще я удовлетвори. Често нашите гардероби крият по-адекватни, а оказва се вече и по-качествени дрехи, отколкото тези, които може да си купим по магазините. Малките крачки са в основата на всяка промяна.

Напоследък нямам особено време, а и желание за светски изяви, но вчера по повод женския празник присъствах на откриването на изложбата ALTER EGO в галерия “Нирвана” (ул. “Ангел Кънчев” 17). С толкова женска енергия наоколо, си дадох сметка колко много ми липсва. Защото женската енергия, когато е в положителната й вибрация на споделяне, заедно правене и съвместно преживяване е несравнима. 

Проектът ALTER EGO събира под една обща тема четиринайсет млади дами – тринайсет български художнички (Александра Рамирез, Аделина Бонева, Антоанета Илиева-Точка, Анжела Терзиева, Виктория Георгиева- MOUSE, Гергана Табакова, Елена Кадрева-Ели К., Ивана Петрова, Ирина Томова- Erka, Илона Йонкова, Калия Калъчева, Мая Стайкова, Рада Якова) и една френска фотографкa (Люси Лабастир). Общата тема за разкриване на втората същност е подчинена на ограничена цветова гама - не повече от 5 цвята, като основен цвят е кобалтово синия. Цветът на морето, небето, на нашите мечти, а и цветът на нашите сънища. Куратор на проекта и идеен двигател е прекрасната ми приятелка Цветелина Анастасова. Може да се насладите на експозицията до 19 март.

Парижката седмица на модата стартира с Jacquemus - може би най-женственото ревю, видяно там, в тона на днешния празничен ден. Горещото вдъхновение от Мароко е пренесено в есенно зимна колекция, която не се нареди сред фаворитите на критиците, но дамите определено я харесаха. В края на ревюто Simon Porte разкри най-накрая и мистерията около новата си работа, която няма да е нито в Celine, нито Pierre Cardin, a мъжка линия на Jacquemus.

При Balenciaga за първи път женската и мъжката линия бяха представени успоредно. Demna Gvasalia вече се чувства уверен в къщата на Balenciaga и предложи колекция доразвиваща силуета и направеното от него до сега. Най-ценното от нея бе layering-a - палта с пух, зимни  якета, парки, качулки, едно върху друго, напомнящи за най-студените зимни дни в София, когато ти се иска наистина да облечеш всичко налично в гардероба. Допълнителни точки Gvasalia спечели покрай сътрудничеството си с World Food Program и борбата със световния глад.

Sacai са ми слабост от самото начало, а колекцията за есента бе прекрасен пример за това, което Cheetose Abe прави най-добре - да реконструира и преобразява познатите ни дрехи. Вариациите върху класическите карета и тук след Милано, са доста силен и отчетлив тренд - освен при Sacai Balenciaga, ги виждаме при Dries Van Noten, Miu Miu, Loewe, Dior, Louis Vuitton. Наред с ярките акценти, топла палитра с ретро полъх преобладаваше при Chloe, Hermes, Jacquemus, Celine.