Aug 31, 2015

Travel inspiration - За парк "Врана"

Парк „Врана“ е наречен на първата кацнала на покрива птица от княз Фердинанд, който се е славел с любовта си към пернатите. Най-голямата забележителност в парка е дворецовият комплекс, състоящ се от двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф през 1904 г., свързана с топла връзка със същинския дворец, построен няколко години по-късно по проект на Никола Лазаров, работил и върху Военния клуб, резиденция „Евксиноград”, „Малкия дворец“ във Варна и др. 

Сградата надмина очакванията ми от към мащаб и живописност, но за съжаление няма следа от реставрационни работи по фасадата, едва е останал помен от някога изкусно инкрустираната дървена дограма, а топлата връзка е „украсена“ с течове и мухъл. Изобщо промотираното наименование „музей“ и входа от пет лева някак не се вместиха в извършените „облагородявания“ от масивни дървени пейки на всеки метър, любимо място на бабите да обсъждат вчерашния сериал и „ограждения“ с един куп забрани. В парка не може да се пуши, не може да се пие, което приемам, че е ОК, но дори единствената чешма нямаше вода, както и никаква опция да си купите отвътре. Също така не може да водите домашни любимци, да си приседнете в тревата, нито пък да обикаляте с велосипед парка, който на площ е около 950 дка. И този парк, който някога е кипял от живот, в чийто конюшни, някога дори са се помещавали два индийски слона на Фердинанд, чийто оранжерии са преливали от растителни видове, а четирите езера с екзотични видове лилии, чийто алпинеум "Далем" не е бил само камъни, този парк днес е лишен от този автентичен кипеж, под мотото, че е „паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение и защитена територия“. Е и другаде из Европа сме били в доста по-впечатляващи паркове с екзотични растения, дворци и фонтани, без вход и всякакви забрани… 

Не ме разбирайте погрешно – парк „Врана“ е хубаво място, природата неуморно е давала своето и е съхранила огромното растително и животинско разнообразие. Но някак ми става мъчно за това как вместо да развиваме наистина забележителни исторически и културни паметници, вместо да ги пълним с живот и да съхраним смисъла им за бъдещите поколения, вместо да подходим предприемачески и да създадем жива културна атракция в непосредствена близост до столицата, наливаме милиони, милиони за създаване на бутафорна култура и история.


Aug 25, 2015

Tassels & ropes

Не съм такъв фен на денима (с втори пост), но не можах да устоя на тази бохо рокля на финално намаление в Zara. Разбира се, че прекрасният плетен детайл отпред и пискюлите са достатъчен акцент и колан не е необходим. Но така си се представям с ефирни равни сандали, голяма сламена чанта и плаж наблизо. За града (все още) предпочитам да има някаква структура и прибраност, а коланът с въже (от Парижкия HM преди 4-5 години) стои ненатрапчиво ефирно. Гордостта на снимките долу обаче е бялата дипладения, която украсяваше миналогодишния ми балкон, но почти я бях изгубила през студения сезон. Месеци наред обаче не се отказах от нея, не позволох да бъде изхвърлена, грижих се и се хващах за малките листчета живот като надежда, че един ден ще възвърне силата си. Днес е по-красива отвсякога, развива се не с дни, а с часове, и ме възнаграждава за цялото търпение и любов, с които я дарявам :)

Boho denim inspiration: Dolce & Gabanna Majolica print, Chloe, Gucci, Isabel Marant SS 2015, Isabel Marant rope belt 

Aug 24, 2015

БалКоН - Тайната градина на Yvailo

Когато преди време Преслава от Presscious ме попита за научените уроци от модното блогърство, освен модните, посочих и вечните - че когато правиш нещо с любов и отдаденост срещаш съмишленици, а понякога и приятели за цял живот. Към последните причислявам Ивайло Серафимов, с който се запознахме покрай успешния му блог One2Ten. Иво, който е една от най-слънчевите, позитивни и вдъхновяващи личности, които познавам,  днес е дизайнер на успешния изцяло веган лейбъл YVAILO, стъпил смело на европейския пазар. От години Иво живее в Лондон в уютен дом с прекрасен вътрешен двор, с който ми гостува в "БалКоН".

"Слабостта ми към природата варира още преди любовта ми към модата да се появи. С голяма усмивка помня първите си цветя и как за кратко успя това увлечение да се превърне в мания: в един период имах над 120 различни растения. Огромна радост, но и огромна грижа. С времето се научих, че не бройката, а качеството има значение и че цветята трябва да допълват интериора приятно, а не да го загрозяват с различни по размери кашпи, саксии, чинийки. 

Лондон не е климатично най-подходящото място за градина, но имайки късмета да бъда един от малкото хора тук, които разполагат с малко пространство лична зелена площ, щеше да е грехота да не се предприемат мерки. Тази година е първата, в която към цветните петна добавих и зеленчукова зона. Марули, боб, картофи успяха да намерят място в нетолкова светлите 20 квадрата. Амбициозно посадих и домати (собствен разсад и семе от един домашно сушен домат), макар да имах зад гърба си един неуспешен опит преди две години, където цяло лято гледах зелени домати, докато не ги попари първата слана, зелени отново. 

Градината е моята сутрешна религия: ставам, благодаря, че съм се събудил и отварям вратата към мойте зелени приятели. Поглеждам кои са се разлистили, кои са цъфнали. Тук-там някоя гъсеница, за моя изненада, макар пеперуди тук в Лондон да не съм виждал. 

Градината не е бреме, а благодат. Градината не пита колко си зает или не, грижите по нея са постоянни, но сладки: умело успява да ме извади от градската матрица и да ми дари час-два спокойствие, било то и работно. Често казвам, че отлично знаем точния ъгъл на селфито, но не знаем как се гледат домати, например. А истината е в природата и контакта с нея. Семпло е: ние сме част от нея, не извън нея. Няма по-хубаво чувство на щастие от това не какво сме си купили, а сами сме създали с ръцете си. То носи енергията на слънцето, на водата, на нас самите. И тази енергия обратно я поемаме в нас. Как да не действа зареждащо? 

Радвам се на цветята, които са станали отлично това лято. На другите обещавам догодина да се реванширам. Междувременно откъсвам маруля за вечеря, заедно с две шепи чери домати. Учудващо, станаха. Но стига приказки, нека ви разходя из моя “балкон”.

1) Сутрешното добро утро. 2) Двете маси: тази на сукулентите и другата за хапване, когато времето позволява. 3) Входът към зеленчуковата част. 4) 3ият за годината разсад: първите изядохме, вторите растат здраво. 5) Коритото на подправките: босилек, мащерка, ситен лук, розмарин и магданоз сред оранжевите турти.  6) Личната победа тази година: сладки, зрели мини домати.7) Цветният ъгъл: идея, подходяща и за градските балкони. 8) Не съм единственият, който чака пролетта. И този фикус-бонзай едва чака първите топли дни всяка година, за да излезе на въздух. 9) Топли градински спомени от началото на лятото."

Aug 22, 2015

Jump suit

Гащеризонът се оказа фаворита ми за този сезон с цели три попълнения. Функционален и удобен, буквално скачаш в него и си готов. Уловката в стайлинга му е при избора на обувки, които буквално могат да съсипят и най-прекрасния екземпляр. Безопасните варианти са равните - дали чехли тип Birkenstock, еспадрили или дори маратонки. При обувките с ток нещата са по-сложни - освен ако не е толкова дълъг и разкроен да ги покрива изцяло, трябва да съобразите кройката с типа обувка. За скосени, тип цигара едни класически stilletos са ОК, но сандали с ток, с платформа, в различен цвят, обикновено убиват целия силует, скъсявайки пропорциите и създавайки усещане за тромавост. Така че не подценявайте обувките, когато скачате в любимия си гащеризон :)

Jacquemus Resort 2016

Ако не сте чували за Jacquemus все още е разбираемо, защото лейбълът на 25 годишния Simon Porte е сравнително нов. Все по-зрелите му концептуални колекции, опитът му при Rei Kawakubo в Comme des Garçons (от където тръгва всичко смислено последните години, вж SACAI и noir key ninomiya), както и двете последователни номинации от LVMH, го нареждат сред младите надежди в света на модата.
Images: style.com

Aug 20, 2015

БалКоН - Средиземноморие в двора

Последната лятна почивка прекарах преобладаващо в този средиземноморски оазис, вътрешен двор към апартамент в предградие на морската ни столица. Собственичката, като типична зодия Риби, надарена с богато въображение и желание за красота във всеки детайл на обграждащия я пейзаж, няколко поредни години доусъвършенства представата за вътрешната си градина. Идеите за двора с ослепително бели стени, дървени и плетени акценти, палми и зеленина не са нови, но същевременно носят личния почерк в дъската за уиндсърф, подпряна на стена от дървени греди, квадратните блокчета, използвани като цветарници, белите завеси, носени от морския бриз. Дървената конструкция, която за някои може да изглежда нелогично с разнопосочно поставените греди, имаше за първоначална идея да бъде покрита със стари платна от кайт и уиндсърф, но в крайна сметка остана отворена към синьото небе. В часовете, прекарани препичайки се в това очарователно местенце, прерових дузина броеве на най-изтъкнатите ни списания за архитектура и вътрешен дизайн, и за съжаление се натъкнах на прекалено малко вдъхновяващи примери с ограничен бюджет и прекалено много показност и снобария. Добрият вкус не е въпрос на пари, а на идеи, на желание и на въображение. За това и реших в БалКоН да представям и други вдъхновяващи външни пространства - балкони, дворове, градини, и др., които да отразяват разбирането за естетика на техния собственик с решения за достъпно, но очарователно оформление. Надявам се всеки да намери поне щипка вдъхновение, а тези от вас, които желаят да се включат със своя оазис, могат да ми пишат и изпратят снимки на inspirationofshhh@gmail.com :)

Aug 19, 2015

Favorites - Mondrian Lego Clutch

Иновативната френска модна марка, специализирана в производството на аксесоари, Les petits joueurs обединява в едно три от моите страсти - Lego, Мондриан и чантите, разбира се :) Страхотна идея и изпълнение за нескромната сума от 590 евро, но пък и вдъхновение за DIY.
Images: http://lespetitsjoueurs.com/

Aug 7, 2015

БалКоН - Трансформация на балкон (vol.2)

Всъщност трансформация няма как да демонстрирам, защото както обикновено не направих снимки Преди, само След. Но това си го обяснявам с подсъзнателното отхвърляне на невдъхновяващите и дори грозните неща, които явно отказвам да снимам. Резултатът е по-важен и най-вече чувството на удовлетворение от малка, но сбъдната мечта (за което благодаря на най-скъпия за мен човек). Преобразяването отново премина през стъпките вече извървяни при другия балкон - боядисване на стени и тавани с фасадна боя и поставяне на подова външна настилка (в случая SKOGHALL от IKEA). За останалата декорация е използвана тръстикова рогозка, плетени сламени възглавници върху стар пребоядисан шкаф, който съхранява част от колекцията ми с обувки и разбира се, много зеленина. От нея винаги ми се иска повече, но балконът е с агресивно южно изложение и не позволява всичко. Дървеният под създава неповторимо усещане за уют и бързо се превърна във фаворит на Бима :)

Aug 3, 2015

What lies beneath... - Лимецът – зърно живот

Лимецът е считан за една от най-древните сортове пшеница, срещана по нашите ширини, отличава се с високо съдържание на биологично активни вещества и с ниска концентрация на глутен. Основното му преимущество е, че е от рода на прокритосеменните пшеници с цели четири слоя, което позволява отглеждането му без използване на пестициди и торове. Освен че е запазил полезните си качества за разлика от другите пшеници, при които има човешка намеса, лимецът е и много вкусен, приготвен както в солени, така и в сладки изделия.

Лимецът съдържа глутен, но само с 14 хромозоми, за разлика от 42 в другите съвременните видове пшеница. Изследвания показват, че глиадиновия протеин на лимеца не предизвиква алергични реакции у хора, страдащи от цьолиакия. Цялата мания по безглутенови продукти и замяната им с не дотам вкусни и без реални хранителни качества алтернативи на пшениченото брашно като оризово или царевично, реално могат да бъдат решени с въвеждането на по-широка употреба на лимец. Ако се питате защо досега това не се е случило  - отговорът е отново в специалните му качества. Лимецът не позволява отглеждане чрез съвременното интензивно земеделие, добивите са доста по-ограничени, премахването на обвивките е трудоемко за разлика от ГМО царевицата или белия ориз.

От към хранителни вещества лимецът е ненадминат сравнен с останалите пшеници  - изобилства от минерали: магнезий (повече в сравнение с кафявия ориз)цинк, калийкалцийжелязофосфор (повече отколкото соята), и селен; витамини: В1 и В3, А, Е; протеини: 100 гр. лимец осигуряват достатъчно протеини за един ден, съдържа всички 8 вида амино-киселини включително и лизин, което рядко се среща в зърнени култури. Едно от най-важните предимства на лимеца е, че не съдържа холестерол. В сравнение с другите пшеници, които са киселинни, лимецът е алкална храна. Ако не съм ви убедила колко полезен е „хлябът на траките“, ви предлагам две лесни рецепти с брашно от лимец, които да пробвате  вкъщи и които няма да ви оставят безразлични към неповторимия му вкус. Първата е публикувана в новата рубрика на Fashion inside за любимите рецепти за лятото и може да откриете тук. 
Мъфини с лимец, сушени домати и кимион -
За приготвяне на 12 броя мъфини са нужни: 250 гр. брашно от лимец; 2 яйца; половин кофичка кисело мляко; 5-6 сушени домата в зехтин; 2-3 супени лъжици зехтин; 1 чаена лъжица сода; щипка сол, две щипки кимион (на вкус); конопени семена за поръсване.
Време за приготвяне: 10 мин.+20 мин печене 
В киселото мляко се слага една лъжичка сода. Докато „шупне“, двете яйца се разбъркват с вилица и се добавя зехтина. Към тях се прибавя и киселото мляко, а след него брашното от лимец, нарязаните на ситно сушени домати и подправките. Кимионът е важна съставка, но зависи от вашите предпочитания колко да сложите (аз слагам повече, но лимецът добре го балансира и никога не съм имала оплаквания).  Всичко се разбърква с вилица до получаване на смес, която не трябва да бъде нито твърде рядка, нито твърде гъста. Пълните 2/3 от формичките за мъфини, посипвате с конопени семена за финал и печете около 20 -25 мин в предварително загрята фурна на 180 градуса
Хачапури ала Ива
Хачапури е грузински специалитет – по рецепта е с бяло брашно, кашкавал, сирене, масло, изобщо една вкусна калорична бомба. Има различни вариации за начина на приготвяне на тестото. Аз го правя в машина за хляб, режим тесто за пица (половината от стандартната доза в рецептата за тесто за пица към машината за хляб).
За приготвяне на 2 броя хачапури са нужни: 
За тестото: 200 мл. вода, 400 гр. брашно от лимец, мая, 2-3 щипки сол, 2 супени лъжици зехтин (време: 1ч. и 25 мин.) 
За плънката: 2-3 зелени чушки и една глава лук нарязани на ситно, 200 гр. твърдо сирене, 200 гр. пушен или друг кашкавал настъргани. 
Време за приготвяне: 20 мин.+20 мин печене 
От готовото тесто се оформят четири топки за два броя хачапури. Разточват се тънко като за италианска пица на добре набрашнен плот. След като е добре разточена, първата кора се поставя в леко намазнена тавичка, посипва се равномерно с плънката (която трябва да е с дебелина колкото и самата кора) и се покрива с второто разточено тесто. Равномерно се притиска, за да се отстрани въздуха, горната кора се намазва с малко зехтин и се пече 20 -25 мин в предварително загрята фурна на 180 градуса. За предпочитане се хапва топло.
И двете рецепти са тествани неколкократно, не само от моето небце, и събират само овации. Може да правите модификации на продуктите (да замените сушените домати при мъфините или пък чушките при хачапурито) в зависимост от вашите предпочитания, основното е да ползвате брашно от лимец. Bon appétit!
p.s. Всички снимки са правени с Olympus PEN Lite E-pl 7, повече за него тук.

Jul 28, 2015