"Медитацията" по подиумите на Ню Йорк свърши и последните два дни се наблюдаваше по-голямо разнообразие, възвръщане към женствеността и така очаквания латино привкус, зададен от колекциите Resort 2016. В контекста на вчерашния ми "бананов" пост, Lazaro Hernandez, един от двамата дизайнери зад Proenza Schouler, споделя за колекцията Пролет 2016 г., че и те са се вдъхновили от бананите -“We were looking at bananas, things that peel away from the body.” Proenza са ми слабост и винаги в моя топ 3 на дефилетата от Ню Йорк, като едни от най-добрите генератори на идеи отвъд океана. Латино полъхът в заголените рамене, воланите, панделките, матадорското червено бяха пречупени през призмата на новаторското в детайлите така, както само двамата зад Proenza умеят.

Вчера Michael Kors също заложи на латиното в своята леко "шизофренична" колекция, която по-скоро наподобяваше на две, странно обединени в една. Кохерентността липсваше, както и общата идея, но латино частта, отново с преобладаваща палитра от червено, черно и бяло, набори и къдри, беше ОК. От втората част с носталгия към седемдесетте и обрана палитра, единствено отличавам шоколадовия бански, който признавам е pure perfection. И Kors, и Proenza, се отчетоха не само с един релаксиращ аутфит в бяло от глава до пети, което въпреки латино привкуса, продължава да води като основна тенденция за пролетта.

Казват че "три правят тенденцията" и трети в латино вдъхновението подреждам Peter Copping за Oscar de la Renta, който наистина се справи блестящо за дебют  и за наследството на de la Renta, което по принцип не ми е от любимите (изобщо не си падам по крайно феминизираните изтънчени американ стайл колекции тип "Дързост и красота"). Но..британецът е научил много в неговата дъълга биография в Christian Lacroix, Sonia Rykiel, Marc Jacobs и Nina Ricci, педантичен е в детайлите, вдъхновението, изпълнението. 

След пет дни дефилета в Ню Йорк тенденциите за пролетта на 2016 г. стават все по-ясни, поне тези отвъд океана. Жената по подиумите на Ню Йорк е издигнала в култ комфорта си, удобството, небрежният шик. Няма рокли подчертаващи тялото, къси поли и високи токове. Физиката, акцентът върху тялото са оставени на по-заден план. Модата е сякаш медитативна, дължините са под коляното, всичко е свободно падащо, без следа от напън  и излишна суета. 

All white - Почти нямаше колекция без поне един аутфит, решен изцяло в бяло - Givenchy, Jonathan Simkhai, Public School, Diane Von Fustenberg, Alexander Wang, Zero & Maria Cornejo, Zac Posen, Tibi, списъкът е безкраен.

Accent on shoulders - Вторият ярко откроим тренд е акцентът върху раменете. Той не е нов, пролетта на 2015 г. отново присъстваше, но сега е доста по-широко застъпен - Edun, Tibi, Jason Wu, Prabal Gurung, Vivienne Tam и още, и още.

След Givenchy погледите бяха отправени към порасналото дете-чудо Alexander Wang. След оповестения край с Balenciaga,  очакванията за по-силен фокус върху неговия собствен лейбъл, бяха до голяма степен оправдани. Оправдани не в смисъла на нещо радикално новаторско или концептуално... Wang показа това, което умее най-добре за последните 10 години - миш маш от стрийтстайл, винтидж, спортно, милитари, дори pyjama dressing, хибриди на якета и къси панталонки, вериги по чанти, обувки и дори обеци. Миш-маш, но по НюЙоркски и така само както той го умее.