Скуката владее подиумите в Ню Йорк, Лондон и Милано. Есента на 2016 г. поне засега се очертава като един от най-слабите сезони от към нови идеи, сполучливи колекции и ярко оформени тенденции. Един акцент се очертава като особено отчетлив и той е в сферата на грима - тъмните устни. В Ню Йорк го видяхме при Rodarte, Marc Jacobs, Rihanna за PUMA. В Милано - при Max Mara, Bottega Venetta, Marni. Сигурна съм, че предстои още от тренда и в Париж (но силно се надявам, че няма да се разминем само с едно тъмно червило и истински добрите колекции предстоят.)
Няколко дни преди празниците и по повод 1-вия рожден ден на Училището по фризьорство Л‘Ореал от L'Oréal Professionnel решиха да предизвикат няколко блогъри с различен стайлинг в косите. В приятната компания на Яна от Miss Vendella и Мими от Mimi’s Fashion Moments, както и на момичетата от L'Oréal, прекарах един чудесен релаксиращ следобед между организацията на ремонти, майстори и подобни не толкова приятни изживявания.
Моята коса по принцип е доста къдрава и дълго време изпитвах изключително неудобство да ходя на фризьор, предвид отношението на повечето както към дългите коси, така и към къдриците. С времето, а и годините, това неудобство отпадна и все по-често започнах да омиротворявам непокорната си коса на фризьор или в къщи с пресата. Човек винаги мечтае за това, което няма, а и широко разпространено е схващането, че с къдравата коса не изглеждаш достатъчно сериозно. Моята дилема общо взето се свежда до Too Curly or not Too Curly? (естествено къдрава или структурирано къдрава), защото честно казано не се възприемам с изключително изправена коса, скучно ми е, липсва ми обема и играта с къдриците (около пръста, да :).
За това и промяната не е драстична, но е забележима – любимите ми хора все още ме предпочитат „натурално“ къдрава и ме посрещат с „Oоо, пак ли си си изправяла косата?“, а аз просто обичам промяната във визиите, не се срамувам вече от нея.
Images: L'Oréal Professionnel
За това и промяната не е драстична, но е забележима – любимите ми хора все още ме предпочитат „натурално“ къдрава и ме посрещат с „Oоо, пак ли си си изправяла косата?“, а аз просто обичам промяната във визиите, не се срамувам вече от нея.
Напоследък установявам, че е "модерно" да си beauty blogger, да получаваш подаръчни пакетчета с козметика, които грижливо да описваш и хвалиш, да посещаваш събития на beauty компании и отново да разказваш просторно за съдържанието на gift bag-a, който си получил… Разбира се, за всеки блог си има аудитория, някои от beauty блоговете се стремят към по-разнообразно и задълбочено съдържание, други са откровено добри, но повечето изглеждат като част от нечия маркетингова кампания, а не като част от едно самостоятелно и независимо блогърско пространство. Моята концепция за блог е, че трябва да се представя само това, което е полезно, интересно, различно, носи добавена стойност, а не е функция на "кой какво ми подарява". В този смисъл това не е обикновения beauty пост (а и аз по дефиниция не съм beauty blogger), защото случайно (а не по покана) се натъкнах на инициативата на L’Oreal за ProFiber Weekend през октомври, която даваше възможността чрез регистрация да запишеш час в салона на Академия L’Oreal и да получиш подхранваща грижа от новата серия на марката.
Попаднах на изключителна професионалистка от екипа на L’Oreal, която просторно ми описа преимуществата на ProFiber, селектирахме точния продукт за моята коса и ми даде ми напътствия за грижа в забързаното ежедневие. Крайният резултат бе впечатляващ и за мен, защото отдавна не бях виждала косата си така енергична, жизнена и с блясък (и не е, че по принцип не полагам грижи - използвам щедро балсами, маски, олиа за подхранване). Продължих терапията, съгласно съветите, единствено с шампоан от същата серия, като отново съм изключително удовлетворена от ефекта – както върху естествените ми къдрици, така и когато използвам преса за оформяне. Така че ако чувствате вашата коса изтощена, неугледна, без блясък, може би ProFiber е подходящото решение и за вас.
Снимки: част от L’Oreal ProFiber Weekend
Човек сякаш винаги
мечтае за това, с което природата не го е дарила. Русите мечтаят за кестенява,
а кестенявите за руса коса, притежателките на къдрици искат омиротворена и
права, а тези с права - изящни къдрици, тъмнооките - изразителни светли очи, а
светлооките – тъмни и чувствени. Някога
и аз исках да съм синеока и различна, но тогава се разколебах да пробвам с
цветни лещи. Сега, години след това и вече научила се да се харесвам такава
каквато съм, бях предизивикана да пробвам отново цветни лещи. Спрях се на
зелени без диоптър, TopVue Color за едномесечна употреба от leshti.bg. След
няколко изгледани тюториала, няколкоминутна борба пред огледалото, професионална
асистенция от мила оптичка, най-накрая бях с големи зелени очи. Какво е
чувството – ами странно, подобно на това, когато излязох гордо „руса“ от
салона, а накрая общо взето само аз си отчитах разликата. И сега – зелените очи
си бяха основно за моя употреба. На фона на шоколадово-кафявите ми оригинали
какъвто и цвят да сложа може да придава само приятно доловим оттенък и
по-изразителна големина. И все пак ми хареса, защото обичам промяната и играта
с визията.
Цветните лещи имат най-вече декоративна функция - за специални поводи и за моментите, когато отчаяно искам да съм различна. Лещите с диоптър обаче са истинска естетическа революция за дамите. Е да, отнемат повече време при слагане и сваляне, но пък всичко е въпрос на сръчност и практика. Освен ако нямате фетиш към очилата или искате да си придавате по-интелектуален вид, лещите имат редица предимства - откриват лицето, очите отново са акцент, гримът не е мираж. Отделно имат и своите практични ползи – като примерно при шофиране, поради по-голямата видима зона и липсата на типичните облясъци на стъклата. Така че не прикривайте хубавите си очи с очила, експериментирайте!






