Филип Лим показа една от най-добрите Prefall колекции и очакванията за есента бяха високи. Като цяло зададената посока от Prefall е запазена и доразвита, спортният шик е доловим, но по-софистициран и полиран. Тук отново акцент са обемните връхни дрехи, а гладката  кожа присъства в почти всяка комбинация.

Две от най-приятните колекции за следващата пролет - тези на 3.1. Philip Lim и Dries Van Noten черпят вдъхновение от 90-те, сиатълския звук и гръндж вълната. Типичното наслояване, oversized карираните ризи, свободно падащите панталони, ризата, вързана на кръста припомнят времената на Nirvana, но в една по-софистицирна, 2013 версия.

Монохромността и минимализмът се завръщат през 2013 г., но преходът от микса на цветове, принтове и материи така популярен последните сезони е плавен, приемайки формата на колаж. Платното може да е единична дреха или аксесоар като при Proenza Schouler или пък целият ви тоалет да е своеобразен колаж като при Haider Ackermann.

Haider Ackermann, Proenza Schouler, Rodarte, Versace, 3.1. Philip Lim, etc.

Ревютата за следващата пролет приключиха и вече могат да се откроят основните моменти от поредицата постове, отразяващи най-приличните, според мен разбира се, колекции за сезон Пролет-Лято 2013 г. Като цяло не кипя от ентусиазъм от видяното -  показаното в Лондон, Милано, а дори и Париж бе под очакванията ми. Ню Йорк тази година се представи значително по-добре в сравнение с предходни – приятни, носими, концептуални колекции с младежки дух видяхме от Alexander Wang, Proenza Schouler, 3.1 Philip Lim, Rodarte. Proenza и Rodarte впечатлиха с детайли и изработка, а колажът от цветове, материи, принтове бе изведен на преден план. При Alexander Wang строгата черно-бяла палитра бе разчупена от игра с плътността на материите, а характерните за него спортни кройки бяха раздвижени с цепки и cut outs. Мнозина от блогърите харесаха 3.1 Philip Lim и неговото гръндж вдъхновение, което сякаш бе доразвито в доста по-софистицирана форма при Dries Van Noten.

Преди Париж обаче, в Лондон разочарованието дойде най-вече от сравнително посредствената колекция на Burberry Prorsum. Mary Katrantzou представи поредното прекрасно ревю, изпъстрено с принтове, вдъхновени от пощенски марки и определено е сред фаворитите ми. В Милано Gucci започна силно и вдъхновяващо с пъстра и много шик колекция за модерните jetsetters. Продължението от останалите марки, представени в Милано, обаче не бе така силно. При Prada видяхме тъмна и много източно вдъхновена колекция, която определено има и своите силни страни. Завръщането на Джил Сандер в Jil Sander не донесе изненада – познатия за Сандер минимализъм, много бяло и приглушени тоналности. Лично предпочитах Раф Саймънс и неговия размах, който пък сякаш е притъпен в Dior.

Другият дългоочакван дебют – този на Хеди Слиман в Yves Saint Laurant, преименувано на Saint Laurant и препозиционирано от Париж в Лос Анджелис, събуди разнопосочни мнения. Колекцията е доста мрачна и седемдесетарска, определено не носи пролетно настроение, но пък е много бохо и рок шик по начин, по който и Слиман, и Сен Лоран са си го представяли. Като цяло видяхме преоткриване на класиката и завръщането към корените на старите модни къщи – при Saint Laurant, Balenciaga (страхотна колекция), Givenchy. Панталонът, костюмът, добре скроеното сако са основни действащи лица, а бялото и черното са задължителни. Минимализмът сякаш е преоткрит отново, но традиционно любимите марки негови проводници - Celine, Chloe и Stella McCartheу, не бяха на ниво. Много силна колекция представи Haider Ackermann, който е един от най-постоянните и креативни дизайнери последните години и заслужава да е на върха.