Yoga Talks - В дълбините на Айенгар йога с Анна Данилова
January 25, 2018
Напоследък
посещавам различни йога студиа в София и общото е, че навсякъде класовете са
пълни, дори препълнени. Нещо, което преди няколко години беше пълна рядкост.
Това ме радва, защото енергията на практиката в група е силна, но от друга
страна виждам, че голяма част от практикуващите не изпълняват асаните правилно,
не дишат правилно, прегърнали са йога дотолкова, доколкото е «новата мода» в
здравословния начин на живот.
Правилното построяване на тялото в асаните е от изключителна важност за практикуването на йога. Всичко останало са напразни движения, а в някой случай дори с вреда върху тялото. Шри Б.К.С. Айенгар (1918-2014), определен от Time за „един от 100-те най-влиятелни хора в света“ е този, който прави йогата достъпна, каквато я познаваме днес. Именно той въвежда прецизността в изпълнението на позите, представя традиционната йога по достъпен начин, за да се хареса на по-голям кръг от хора, въвежда спомагателни уреди като тухлички, въжета и др. за тези, които имат здравословни проблеми или невъзможност да я практикуват в чистия й вид. В YouTube може да откриете негови практики, а в София може да посетите Айенгар йога при Анна Данилова. В нейните класове ще се запознаете с правилното изпълнение на позите и ще усетите ефекта от това. Повече за Айенгар йога може да научите в страницата й във Facebook или в профила й в Instagram.
Не вярвам да има учител по йога, който да не е чувал за Айегнар, но малцина са тези, които преподават метода му. Обучението и сертификацията по стила отнемат доста време, а и изискват търпение и усилия. Как се запали по Айегнар йога? Какъв беше процеса и колко време ти отне да станеш сертифициран преподавател?
Започнах да се интересувам от йога още когато бях ученичка.
Занимавах се в къщи с книгата,
защото тогава
никъде нямаше класове по йога. Докато
учих в университета,
започнах да търся място, където бих могла да се занимавам в група, но дълго време не се получаваше - или нямаше преподавател, или залата не ставаше, или
нещо друго ще се случи. В
един момент срещнах един учител, който преподава йога в училище. Ходихме в класната стая след
часовете,
премествайки чиновете, за да практикуваме. Но стана така, че имах
достатъчно късмет, за да вляза веднага в Айенгар йога. В нашия град това
беше първият учител, който се учил в курса на преподаватели по Айенгар йога.
Две години по-късно, по инициатива на моя учител, започнах да
посещавам учителските курсове в Москва. Това беше сериозно решение, тъй
като всяко пътуване струваше около 1000 долара и е беше необходимо 4 пъти
годишно да отидеш на
класове 4 години подред. Но
си струваше. Това е сериозно обучение с лекции по анатомия, философия и
много часове асани и пранаяма практики.
През първите няколко години присъствах на много уроци по йога на
различни места, включително в Индия, където пътувах доста.. Много учители,
ашрами, и винаги бях разочарована. Никой не обясняваше КАК да построяваме
асани правилно и не
отговаряше ЗАЩО правиме определена асана по този начин. И след няколко години
спрях да се опитвам.
Айегнар йога работи на дълбоко ниво и не търси бързия
прогрес. Фокусът е върху правилното позициониране на тялото и пълното
вглъбяване в изпълнението на асаните. По твои наблюдения колко дълго е
необходимо да практикуваме Айегнар йога, за да достигнем до динамична
медитация, до концентрация на ума върху движението и позицията на тялото?
Много зависи от човека и условията, в
които той живее, колко се стресиран, колко
често и дълго практикува... Мога да кажа, че
първите усещания за промени в тялото се появяват на втория месец от практиката
и през първата година напредъкът е много забележим! Промените в организма са
много важен показател за коректността на практика.
Ако тялото не се променя с времето или след всеки урок страдате от
болки в ставите или гърба - това е показател, че практиката не е била построена правилно! Все по-често срещам факта, че
хората страдат от болка и се опитват да не я забелязват. Човек има болки в
гърба, изпълнява неправилно всички асани, но казва – «нищо,
свикнал съм....» и продължава да правя същото, и
ситуацията, разбира се, се влошава.
Наблюдавайте усещания в тялото, наблюдавайте как тялото
се променя. Научете се да разграничавате болката, която променя
тялото и води до подобряване на вашето състояние и разрушаващата болка. В България
хората по някаква причина не питат ЗАЩО долната част на гърба боли след
практиката, продължават да се упражняват упорито с надеждата, че това някога ще
се промени. Знаете ли как Айнщайн
определя лудост? «Лудостта е
да се направи същото нещо с надеждата на друг резултат»...
Сега за медитация. Много хора мислят,
че медитацията е да стоите седнали и да си представяте нещо, отпускате се,
концентрирате се. Целта на
йога е движението към състоянието на Самадхи - когато тялото се слива с
Абсолюта или с целия свят, това е
състоянието, в което сте навсякъде и в същото време никъде. Самадхи = медитация. Аз съм още далече
от Самадхи.
По време на уроците ние първо се
научаваме да се концентрираме върху едно нещо, обикновено това е или натискане
на петите към
пода или
издърпване на капачките на коленете. Когато умът
напуска тази зона, капачките почти веднага падат. Обаче
след няколко уроци вече можете да
държите коляното стегнато и в същото време, например, да завъртете бедрото
навътре. В допълнение към това всички действия дават осезаем ефект върху
промяната на цялата опорно-двигателна система, но също така се развива
способността да се концентрираме и затова ни води до медитация.
В моята практика имаше време, когато
МНОГО работих с малки тазови мускули, с мускули и лигаменти на вътрешната
повърхност на сакрума. Когато искаме да работим върху дълбоките мускули,
обикновено оставаме в поза за дълго време. И тук лежа половин час в пачимотонасана,
работя с мускулите на задна повърхност на бедрото и стъпала и в един момент позата започва да се усеща по-удобна, лекотата се
появява в нея. Вероятно тогава беше първия път, когато успях да усетя това
състояние на медитация. Не мога да си представя как човек РЕШАВА да медитира. Сяда и се
опитва да не мисли или представя си нещо... Състояние на тялото и ума, което ви "посещава" в
резултат на някаква дейност: йога или
някакво друго занимание, в което се потопяте изцяло и се предавате на нея. Не
мога да си представя, че състоянието на медитацията може да бъде постигнато
чрез усилие или решение, което сега е дошло. Най-вероятно само ще страдате 15 минути или 30 ... или дори повече.
Спомням си историята на внучката на Айенгар - Абиджата. Тя радостно дошла при дядо
си и казала: "Гуруджи, днес
успях да стоя в Ширшасана (стойка на глава) за половин час!" Айенгар попитал – «И
какво си правила тези половин час?“. Абиджата отговорила – «Балансирах». Айенгар каза – «Много жалко, че си
загубила половин час от живота си напразно ...» В медитацията не става дума за това да
седиш и да се опитваш да не мислиш. Почти невъзможно е да учиш на медитацията,
това нещо което просто се случва
в някакъв момент по времето на съсредоточена
практика. Не напразно, че състоянието на медитация е последната осма
стъпка на йога.
Само
за година-две класовете по йога станаха особено популярни, залите са
препълнени, но често остава усещането, че мнозина не се докосват не само до
същността на йога, но и не практикуват правилно самите асани. Кои са
най-честите грешки, които се допускат? Какви са твоите съвети за подобряване на
техниката на изпълнение?
За съжаление в
България като цяло, е много ниско ниво на преподаване йога. Хората действително
практикуват асани неправилно. Това предизвиква дискови хернии, разкъсани и
опънати връзки, някои дори чупят коленете си – имам предвид наистина ги чупят.
Честно казано, аз съм просто изненадана от това постоянство с което хората вредят
на себе си.
Много е важно
вашият учител да обяснява КАК се прави асана правилно и да отговори на въпроса
"защо е така" или ако усещате болка - трябва да ви предложи друг вариант на позата,
която е подходяща за вас на този етап. По време на
тренировката помнете, че в йога няма
място за напън. Йогите на първо място искат да бъдат здрави. Слушайте тялото
си. Намерете своя учител, на когото можете да се доверите.
Водиш
семинари за първи стъпки в пранаяма (преведено от санскрит - контрол върху енергията или управление на праната; дихателните техники на йогите). Дишането
е в основата на йога, но е често пъти пренебрегвано от практикуващите и сякаш
остава на заден план, особено при динамичните практики. Разкажи ни повече за него,
защо е полезно и как да го практикуваме с по-голяма лекота?
Пранаяма е
следващото ниво след хатха йога. Асаните трябва да бъдат усвоени преди
изпълнението на пранаяма. Не мога да говоря за подхода към пранаяма в други
стилове на йога, по метода на Айенгар се движим към пранаяма много постепенно и
има причина за това. Асаните въздействат предимно върху физическото тяло и ние
можем да се чувстваме сигналите на тялото, че нещо не е наред, защото чувстваме
болка. Пранаяма действа върху нервната система и, ако е неправилно извършена,
нервната система се разбалансира. Човек може да стане агресивен, нервен,
възбуден. Някои заболявания, свързани с нервната система като цяло, могат да се
влошат. Във всеки случай ефектът от грешната пранаяма е разрушителен и
сериозен.
За да изпълнявате
пранаяма, важно е да поддържате тялото с изтегнат и изправен гръбначен стълб,
без напрежение. За това асана за пранаяма трябва да бъде прецизно избрана и тялото
трябва да е готово за нея. Освен това трябва да сте в състояние да контролирате
междуребрените мускули. Вдишваме и издишваме с помощта на контрола на мускулите
на гръдния кош, а не защото смучваме въздуха с носа или издишваме с корема си.
Коремът не трябва
да се надува по време на пранаяма! В началото на вдишване, има разширение в
горната част на корема при изпълване на долната част на белите дробове, но
по-късно, когато вдишването се движи нагоре, коремът сам се пребира, а гърдите значително
се разширяват и се издигат.
Пранаяма е
наистина изкуство, което трябва да се учи. Стари наранявания и стрес могат да
се издигнат на повърхността и това трябва да се преодолее и да не се изоставя пранаяма.
Това е дълъг, но важен процес. Ако по време на
вдишване или издишване чуете шум или лека свирка (не говоря за извита носната
преграда), това означава, че сте напрегнати мускулите около гърлото или носа.
По време на пранаяма е много важно носът, езикът, гърлото, диафрагмата и
стомаха да останат отпуснати.
3 коментара
Анна е великолепна! От момента, в който моят път премина през нейната практика, разбрах какво съм чакала до сега! Благодаря ти Анна!
ReplyDeleteПридържайки се към темата Йога, бих искала да споделя, че следейки блога от много години, зачитайки се в статиите на тема йога, природосъобразен живот и вслушване в собственото си тяло(определено не съм увлечена от "модата" за био, еко и т.н.), породени малко неочaквано по здравословни причини открих моя начин да се чувствам наистина добре физически. След като ми се наложи(с години) да огранича натоварвaнията си и нестихващия спортен дух, търсих начин да изляза от омагьосания кръг на тоталния дискомфорт и лека-полека стигнах (съзнанието ми достигна) до йога, изпробването на различни места, практики, учители (неизменно съчетавайки ги с ежедневието на работеща майка), за да се убедя, че всичко е въпрос на мотивация и често подсказка от някой, когото си усетил като сходен и на когото можеш да се довериш.
ReplyDeleteИва, имате едно огромно БЛАГОДАРЯ за времето и усилията, които полагате, за да вдъхновявате и мотивирате хора като мен (макар и твърде пасивни в интернет пространството, за да се забелязват). Продължавайте все така убедително и бъдете сигурна, че има много хора, които го оценяват високо!
Желая ви прекрасен уикенд!
Поздрави,
Q
И аз благодаря за споделеното, трогнахте ме!
DeleteEvery comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!