Двуседмичното пътешествие от севера до юга на българското черноморие бе вълнуващо и контрастно, точно както редуващите се гледки и впечатления по пътя. От просторните плажове с изумрудена вода на север до скътаните скалисти плажчета на юг, българската природа не спира да омагьосва с разнообразието си, но и да носи все по-отчетливите рани от небрежното и дори грубо отношение на туристи и инвеститори. Както мъдрите индианци са казали "Не наследяваме земята от предците си, взимаме я назаем от децата си". Докато всеки един от нас не осъзнае, че не съществува сам за себе си, а носи отговорност за заобикалящия го свят, че природата не е някаква неизчерпаема даденост, а изисква грижа и отношение, все по-често ще се сблъскваме с отблъскващите гледки на претъпкани с боклуци и фасове плажове, плуващи торбички и гротескни презастроени курорти.