Преди да замина за Брюксел споделените впечатления от приятели и познати бяха общо взето в посока на скучен и не особено атрактивен град. Може би именно защото отидох подценявайки го, Брюксел ми допадна много. Официалното мото на Европейския съюз - "Обединени в различията", е особено релевантно за Брюксел и не случайно именно този град е избран за седалище на главните европейски институции. Брюксел съчетава  по неповторим начин уюта и живописната архитектура на латинските градове и студенината и прагматизма на северните народи. Ароматът на шоколад от спретнати бутици е превзел центъра, а славата на белгийския шоколад е напълно заслужена. Храната не е нито особено вкусна, нито здравословна, но пък жителите на града поддържат форма с кросове из парковете, изобилстващи в центъра. Брюксел е по-скъп от повечето други европейски столици, но средният клас модни марки се стремят да поддържат общо взето сходни цени из страните от Европейския съюз, като Белгия не прави изключение (дори една от моите чанти фаворити за сезона бе с цена от 49 евро без каквото и да е намаление, а в българските магазини на марката е цели 169 лв., което поне за мен е нито логично, нито обяснимо). Сферата на услугите не е в полза на клиента, като може да прекарате 1 час и повече докато успеете да поръчате, получите и платите едно кафе или бира. Като повечето големи западноевропейски градове и тук хигиената не е издигната в култ, макар че като цяло по улиците е чисто и цигарени фасове се срещат изключително рядко, за разлика от просяци и съмнителни субекти с разнообразен произход и цвят на кожата. Прави впечатление, че жителите на Брюксел се отличават с поразително спокойствие и търпение, афинитет към качествената джаз музика и хубавите вина, все характеристики далечни за голяма част от нашето мило общество.