На мен ми напомни Милано - поне последните години по това време винаги се разхождах из дъждовните милански улици в шеметно темпо и с приповдигнато настроение. Всъщност освен дъжда, компанията и познатите магазини, всичко останало си е твърде побългарено - опашки, блъсканица, задръствания, балони, празни погледи и пълни торбички от евтиния хипермаркет. Успокояващото е, че като при всичко останало, еуфорията бързо ще приключи, а новите интересни дестинации са налице - Sephora и Mac, Massimo Dutti, Gap.

Ето и архитектурният поглед на моята очарователна приятелка арх. Илиева:
1. Дневна светлина! Изцяло стъклен покрив - край на потиснатата мрачна и тежка обстановка. Виждаш както слънчевите лъчи, така и капчиците дъжд. И в двата случая на свършваш в лудницата с депресия и клаустрофобия. Не и на 15-тата минута поне :)

2. Асансьорите - изнесени като динамична скулптура - за първи път са абсолютна атракция. Оголили напълно механизмите си предлагат вертикален тур за миг от -3 до +. Добре че са те, ескалаторите да не се сринат от наплива. Особено тези към Карфур.

3. Инфраструктурата и подхода за пешеходци към мола - кошмар! Все нещо трябва да компесира все пак :)

4. Не че е "wow" в световен мащаб, но най-накрая някой се сети че лъскавия под в цвят "охра" наистина не е решение. Дори е отвратително, долнопробно и безвкусно. Най-накрая някой избра белия матов камък и семпъл дървен растер, които в комбинация с лъскавите витрини създават усещане за равновесие и баланс.