От няколко дни преглеждам колекциите за есен 2018 г. от Ню Йорк и беше пълна скука, докато не се появи Raf Simons. За CALVIN KLEIN той представи третата си колекция, поне за мен най-забележителна и концептуална. На фона на "пуканките", които изобистваха в другите колекции, пуканките в краката на моделите тук намериха постапокалиптичния си смисъл. Ако се вгледате, "оцелелите" от апоаклипсиса модели носят части от униформата на пожарникарите - обемните якета прерастнали в шлифери, огнеупорорните металически материи, специфичните сигнални ленти.

Друг ярък дизайнер - Marc Jacobs, представи колекция вдъхновена от модата на 80-те, която също обра овациите на критиците. Есенцията на 80-терската естетика - подчертани рамене, широки ревери, свободно падащи панталони, панделки на яката, е преработена и умишлено преувеличена. 

За Вики Бекам (а и за сестрите Олсен и не само), излизането на Phoebe Philo от Celine не е толкова лоша новина, защото целевата й група е именно придвирчивата и влиятелна дамска клиентела. Колекцията е много приятна, изцяло в духа, дължините и обемите на Celine, като единствената разлика е в по-прибрания силует.

Да призная, не съм фен на част на типичните за NYFW heritage brands, но наглеждам Oscar de la Renta най-вече заради дизайнерите на Monse отзад. Дори само заради червеното палто, с което стартира (с все брошката, подаващите се овърсайз инкрустирани ръкави и деликатни сандали с каишки), ревюто си струва вниманието.