Мечта на заем от Ferratum

September 20, 2017

Тези, които ме познават знаят, че не обичам заемите. Трудно давам дрехи или бижута на заем, никога и не искам, не моля за малки заеми от приятели за закърпване на положението, нито пък се възползвам от банкови такива. Въпреки че работя във финансова институция години наред и съм наясно с подводните камъни и всички предимства, никога не съм теглила кредит – за ремонт, кола или пък някоя тренди чанта. Свикнала съм да разчитам на себе си и моите възможности, а заемът възприемам като нещо отвъд зоната ми на комфорт. Но ето че майчинството преподреди приоритетите ми, а и увереността в собствените ми възможности особено след първата година на раждането на сина ми. Колкото и добър финансист да си, колкото и консервативно да си разпределяш бюджета, 340 лв. е смешна сума за издръжка на тодлър, пък и на майка му. Какво да говорим за участие в семейна мечта за сбъдване. 

В курса по „Пари и банки” в университета преди повече от десетина година запомних следното: част от хората спестяват и отлагат инвестициите за бъдещето, другата част искат да инвестират тук и сега, но не разполагат с необходимите средства за това – именно тук се намесват заемите. Времето е решаващия фактор – кога искате да реализирате инвестицията, да купите къща, кола, да платите за престижно образование или квалификация, а защо не и да сбъднете своя мечта. С раждането на дете часовникът сякаш започва да тиктака много по-учестено и си даваш сметка, че времето, с което разполагаш не е безкрайно. Че пропуснатите мигове, неизживяните моменти са истинската загуба. Че не искаш остарявайки, мечтите ти да потъват в прах, а след години с просълзени очи да си ги припомняш.
А тя - мечтата е дива, далечна, обрасла, но приканваща ни все по-усилено. Да имаме място за бягство от напрегнатия градски делник, Калоян да расте и играе необезпокояван сред природа, да отглеждаме и ядем истинска храна, да дишаме чист планински въздух, да правя йога на изгрева на слънцето, да заспиваме в хамака под звездите. Години наред мечтата узряваше, рисувахме я във въображението, но раждането на Калоян определено ни стимулира допълнително да започнем още тази година с облагородяването на терена и първата постройка. След много мисли, сметки, разбори и преразпределения, възникнали спешни плащания и непредвидими семейни постъпления, с мъжа ми решихме че си струва риска да преминем отвъд комфортната зона и да вземем бърз заем за нейното довършване. Краткосрочен, с лихва, колкото една рокля от намаленията, която да стои на дъното на гардероба. Но пък позволяващ ни направим първата крачка от сбъдването на една мечта. Времето отново бе решаващия фактор. 

Спрях се на Ferratum, заради добрата европейска репутация, лесното кандидатстване, бързата обратна връзка, максималната яснота при условията. Възползвах се от максимален размер на заем до заплата - 700 лв., със срок от месец и половина. Отговорът на основния въпрос: „Какво се случва ако не успея да върна заема в този срок?” ме удовлетвори – възможност за удължаване на заема с лихва от 10% до 1 седмица просрочие и до 35% за 4 седмици. Ние успяхме да набавим обратно сумата от 700 лв. още след месец, но най-важното е, че вече се наслаждаваме на резултатите. Продължаваме да мечтаем, планираме, строим, декорираме. Първата крачка е направена. Въпреки че в моя случай се разви един от най-благоприятните варианти, при кандидатстване за кредит винаги обмислете плюсовете и минусите, съобразно вашите възможности и всички рискове. И най-вече си задайте въпроса „Струва ли си?” В нашия случай определено си струва.

You Might Also Like

0 коментара

Every comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!