Елементарният природен закон гласи, че няма жива система, която да може да работи без прекъсване и да не се нуждае от време за почивка, за възстановяване на силите и за корекция на допуснати увреждания. Колкото и съвършен механизъм да е човешкото тяло, то също има нужда от почивка и от „замитане на двора“. Най-бързият и ефективен метод за оставяне на тялото в покой, за прочистване и за регенираране на клетките и тъканите е гладуването и това е известно от древни времена. Не е случайно, че постите са залегнали в почти всички религии. За съжаление с отдалечаването ни от природата и естествените природни закони, ние сме забравили нашия ангажимент към самите себе си, но не и нашите очаквания за перфектно здраве и форма. Няма как да бъдем здрави, силни и енергични, без да даваме възможност на организма да си почине от ежедневните процеси и да презареди своите естествени запаси. 

Колкото и модерно да е здравословното хранене в момента с фреш барове зад всеки ъгъл, колкото и многобройни и нашумели да са сайтовете с рецепти и съвети за това, в ежедневните разговори при споменаването на „гладуване“ моментално срещам стресирани, съжалителни и загрижени реакции. От „ужас, как издържаш!“, през „това е невъзможно аз да го направя“ до „за какво ти е, ще се стопиш съвсем“. Свалянето на килограми е естествен страничен ефект от гладуването, но това не е основната цел. Основната цел е да бъдат елиминирани натрупваните с годините токсични и патологични наслойки, да бъде възстановена чистотата на тъканите и тъканните течности. Успоредно с този очистителен процес върви и друг, възстановителен, градивен и общооздравителен. Ако целта ви е единствено да отслабнете, гладуването ще отнеме от излишните ви килограми, но обикновено ефектът е временен и трябва да бъдат проведени няколко курса на гладувания за стабилизиране на едно по-ниско тегло. 

Гладуването работи и в още една посока, която рядко се засяга, но има решаващо влияние, а именно – волята. Много хора казват „Ооо, аз нямам воля да направя това!“. Всеки притежава воля, но за да бъде силна вашата воля, тя трябва да бъде развивана и тренирана. Търпеливо и постоянно. Мислете за волята като мускул. Не става от днес за утре, но това, което направите днес е фундамент за утрешния ден. Дори за най-волевия човек премахването на стандартната храна и преминаване към пълно или умерено гладуване е трудно, особено първите дни. На този етап най-важна е мотивацията, решимостта, че сте започнали нещо смислено, което трябва да доведете до резултат. След първоначалната криза, ако я има изобщо, обикновено следва еуфорията от страничните ефекти – изчистване на кожата, подобрена гъвкавост, лекота. Тази лекота се пренася в самото възприемане на живота, и това е може би най-любопитният ефект. Дори и това има своето просто научно обяснение, тъй като с премахването на всички храни, катализиращи нашите емоции и реакции, ние се възвръщаме към истинското си състояние на спокойствие. 

Плодово-чайният разтоварителен режим е омекотен вариант на гладуването, принос в света на гладолечението на българката Лидия Ковачева. Тя казва „Ако има действително храна, която може да бъде приета като лекарство – първото място се пада на плодовете.“ Защо е така? Плодовете носят в себе си концентрирания слънчев заряд, въглехидрати – под формата на прости захари, които са поносими дори при болни от диабет; белтъчини – под формата на готови аминокиселини; ненаситени мазнини – почти готови за абсорбция; много витамини, минерални вещества, ензими, баластни вещества и вода. Те изискват минимален или почти никакъв разход на енерия за разграждането и усвояването на хранителните вещества, а същевременно зареждат организма с енергия, необходима за изхвърляне на всички болни, мъртви клетки, за отделяне на токсините от всички органи и системи.

При провеждане на дните на плодово-чайната разтоварителна система се развиват всички характерни фази на гладуването: теглото интензивно спада, езикът се облага с бяла наслойка, с напредване на дните на гладуване се появява характерният дъх на ацетон, като през това време тече и лечебният процес, както би се получило при строгата форма на гладуване. Автолизата (саморазграждането), характерно за гладуването, се развива, а щом има автолиза - има и гладуване на организма. Важно предимство на лечебното гладуване с приемането на плодове е по-лекото понасяне на ацидозната криза. С преминаването на ендогенно /вътрешно/ хранене и увеличаване отделянето на токсини от всички тъкани и клетки, в организма се увеличава киселиността. Плодовете балансират алкално-киселинното равновесие, което пък осигурява идеалните условия за извършване на биохимичните процеси и ускоряване отделянето на токсини. 

Първото, което започва своето възстановяване, е храносмилателната система. Успоредно с това започва почистване и възстановяване на кръвоносната система. Всичко в организма, натрупано като излишни килограми, тлъстини, патологични наслойки, токсични елементи, химикали и пр., започва да се оттича, като същевременно щателно се подлага на разграждане. Със спиране на храненето и преминаване на глад се дава възможност на „природния лекар", носен от всеки организъм, да задейства. След 8-ия ден започват да се разграждат токсичните натрупвания във вътрешните органи, налепите в дебелото черво изчезват, разграждат се лошите тъкани в черния дроб и далака, бъбреците се изчистват, натрупванията по стените на кръвоносните съдове, натрупванията по ставите и прешлените, и така всички органи и клетки един по един се изчистват и възобновяват. След 15-16 ден на гладуването идва ред и на очите и ушите. Затова срокът за най-пълноценно гладуване е около 20 дена, за да се даде шанс на тялото успешно да изчисти всички системи и органи. Важно е да се подчертае, че всеки сам определя продължителността на гладуването спрямо своето здравословно състояние, мотивация и воля. Не е препоръчително да се впускате в гладуване без предварителна подготовка по темата, особено ако не сте практикували подобно пречистване на организма досега. Повече материали може да намерите тук, тук и тук (за download на книгата на Лидия Ковачева "Гладът - приятел и лекарство).

В заключение, тъй като блогът е за вдъхновение, а поне за мен няма по-голямо вдъхновение от личния пример, в самия край на моето десетдневно плодово гладуване мога уверено да споделя, че: