Поддържането на здравословен баланс не се свежда само до правилното хранене и движението. Има един фактор, който често е пренебрегван и омаловажаван, но в действителност оказва много по-силно влияние върху здравето и от промяната в храненето, и от движението. За повечето от нас дишането е прекалено естествен процес, за да бъде проблематизирано. Начинът, по който дишаме, се е оформил в ранна детска възраст и рядко (ако изобщо се случва) се замисляме върху него. А трябва. Дишането е най-важната от всички функции на тялото, защото в действителност всички останали зависят от него. Правилните дихателни навици, изразяващи се в спокойно, плавно, ритмично дишане, определят както добрия жизнен тонус, така и отсъствието на болести. Белите дробове на средно развит възрастен човек могат да се разширяват до обем почти 6000 кубически сантиметра. В действителност повечето хора (почти всички жени) използват само 600-700 куб.см от този капацитет, дишайки бързо и повърхностно. 

Най-важният дихателен мускул е диафрагмата, която разделя гръдния кош от стомаха. Ако искате да разберете дали дишате правилно именно движението на стомаха ще ви подскаже отговора. Когато си поемате въздух, диафрагмата се свива и се придвижва надолу, при което изтласква стомаха навън. Това кара гръдния кош да извлече въздух от белите дробове. Издишването отпуска диафрагмата и позволява на стомаха да се свие отново, което, на свой ред, изтласква използвания въздух от дробовете. При дълбокото, здравословно дишане, стомахът се издува навън, а при повърхностното - стомахът обикновено се свива, а се използват само гръдния си кош или раменете. Във втория този случай ние приемаме по-малко кислород при всяко вдишване и дишаме учестено, за да снабдим организма си с нужното количество кислород. Сърцето също се претоварва, стремейки се да изпомпва кръвта по-бързо, за да разпрати кислорода до всички части на тялото. В резултат от възникват симптоми като умора, отпадналост, напрегнатост, затруднения с концентрацията и депресия.

Без да се преувеличава, дишането в йога е наука и фундамент за цялата практика. Един от първите уроци в Науката за дишането на йогите (Наука за дишането - Йога Рамачарака) е да се усвои дишането през носа и да се преодолее вредният навик за дишане през устата. Счита се, че когато дъхът се поема през устата, между устата и белите дробове не съществува нищо, което да филтрира въздуха или да улавя праха и другите чужди тела във въздуха. От устата до белите дробове пътят пред прахта или другите замърсители е чист и цялата дихателна система е незащитена. Нещо повече, подобно неправилно дишане допуска студения въздух до органите, като по този начин ги уврежда.

Според йогите чрез дишането освен че си набавяме кислород, вкарваме и т. нар. "прана“, която е жизнената енергия, съдържаща се навсякъде в природата и благодарение на която съществуваме. Докато кислородът във въздуха се усвоява от кръвта и се използва от кръвоносната система, то "праната" във въздуха се усвоява от нервната система и се използва при нейната работа. Както окислената кръв отива до всички части на системата, изграждайки и снабдявайки я, така и прана отива до всички части на нервната система, добавяйки сила и жизненост.