Идеята на What lies beneath… не е само да ви показвам кое е вредно и кое полезно за тялото ви, а преди всичко искам да се замислите върху връзката си с него. В забързаното ежедневие хората сякаш забравят да общуват със себе си, със собственото си тяло. Емоционално неразбрани, празни, самотни ние търсим смисъла навън, в одобрението на другите, в угаждане, в моментни удоволствия, вместо да намерим пътя към себе си. Всеки организъм е съвършена система, която е създадена да се регулира сама в едни нормални условия, с естествени храни и природна обстановка. Проблемът е там, че днес условията не са нормални, нито храните са естествени, нито това, което ни обгражда е природно.

Както вчера анонсирах започвам с храните, които ни вредят. Като за начало е доказано, че рафинираните храни като бяло брашно, бяла захар, рафиниран ориз и др. нямат реални хранителни свойства – с други думи с тях вкарвате калории, но не и вещества, които да хранят клетките. Но не си ги представяйте само под формата на бял пухкав хляб или бучки захар - факт е, че са във всевъзможни форми и почти всеки ги консумира всекидневно в пъти над необходимото. Robert Lustig професор по Клинична педиатрия в University of California, San Francisco (UCSF) прави забележително научно-обосновано изследване Sugar The Bitter Truth (филм, който горещо препоръчвам, ако се интересувате по задълбочено), с което доказва, че не мазнините, а захарта е причината за рязкото затлъстяване на американците и за разцвета на множество заболявания. Още по-голям проблем са изкуствените подсладители, евтиния заместител на захарта, към който прибягват компаниите в хранителната индустрия, за да максимизират печалбите си. Подсладители като захарин, аспартам, ацесулфам К, цикламат и др. реално нямат енергийна стойност, за това и са във всякакви псевдо-диетични продукти (рекламирани, че са без захар). Обратният ефект идва от факта, че сладкото предизвиква апетит – изкуствените подсладители не активират хормона лептин, който отговаря за чувството на ситост, но вдигат нивата на инсулина и съответно желанието за още сладко.

Захарите не само увеличават апетита и тресират пътя на затлъстяването, те хранят болестите, включително и развитието на раковите клетки. Именно инсулинът действа като фактор, който стимулира и „захранва“ туморните клетки и развитието на рак. Ежедневно консумираме доказано поне двойно повече от препоръчителната дневна доза захар, защото подсладителите са в почти всички храни – от кетчуп до наденици, защото са евтини и правят продуктите вкусни, без реално те да са такива. Близо 500 калории на ден само от т.нар. "добавена захар" в различни продукти! Над 30% от тази добавена захар се дължи на  подсладени газирани напитки, които съдържат пъти повече захар или подсладители от необходимото, за да притъпят киселинността (а  комбинация с кофеин,  като при енергийните напитки, е меко казано отровна). Други 30% са от всевъзможни пакетирани вафлички, кексчета, понички, мъфини, пастички, бонбони, шоколадчета (реално без шоколад в тях) и др.Останалите проценти се поделят между плодовите "натурални" сокове, млечните десерти и подсладените млека, всякакви зърнени псевдо-здравословни закуски и солените продукти, в които подсладителите се слагат, за да подобрят вкусовите качества.

Чувам част от вас, които изтръпват от мисълта за толкова много „лишения” – единственото от което ще се лишите е зависимостта от храни без съдържание, които ви вредят. Все пак целта на храната не е да доставя химично-манипулирано удоволствие (не случайно захарта предизвиква същите мозъчни симптоми на пристрастяване като кокаина), а да засища, да дава чиста енергия на клетките. Започвам със захарта не случайно – тя е най-страшния, най-разпространения, най-големия проблем.  Решението за справяне с него, освен спиране на подсладените газирани напитки, е намаляване (поне двойно) на консумацията на готови захарни, сладкарски, пакетирани и консервирани изделия и преоткриване на плодовете и естествените захари като мед, кленов сироп и др. В друг пост ще ви покажа, че това не е толкова трудно, колкото изглежда.