Модните седмици в трите европейски града за пореден път не впечатлиха нито с ярки и запомнящи се колекции, нито с нови и интересни тенденции. По мое мнение Ню Йорк за втори пореден сезон представи по-идейни колекции в лицето на Rag&Bone, 3.1 Philip Lim и разбира се Proenza Schouler. В Лондон Кристофър Кейн събра заслужени овации, очертавайки се като фаворит на острова, особено сред поредното посредствено представяне на Кристофър Бейли за Burberry Prorsum.
В Милано тази година не видяхме нищо запомнящо се - прилично шоу на Gucci  и завиден работохолизъм на Фрида Джанини, която роди малко след това, много приятна колекция от Max Mara и разочароваща златно-византийска компилация при Dolce & Gabanna. В Париж дългоочакваният дебют на Александър Уонг за Balenciaga  премина добре, но все пак не на нивото от последната колекция на Геские. Раф Саймънс за Dior, Албер Елбаз за Lanvin и Рикардо Тиши за Givenchy представиха традиционно силни колекции и затвърдиха водещите си позиции. Втората колекция на Хеди Слимейн за Saint Laurant бе по-разочароваща и от първата, като наследството на Ив Сен Лоран се разпозна само в бледорозовото палто, римейк от 70-те.
Безидейността на колекциите се отрази и в липсата на ясно изразени нови тенденции. Като цяло продължава черно-бялата доминация от пролетно-летния сезон, карета и флорални мотиви са сред предпочитаните десени, а естествената кожа, особено с тази с косъм владее изцяло подиумите. Сякаш изтребването на животни и нагнетяването на лукса може да компенсира липсата на креативност...