Sometimes I feel like Carrie from Sex and the City. I sit in front of my computer and ask myself, ‘Does the daytime have to be boring and grey?

I have to tell you, I love bloggers. And I’m not telling you that because I’m [trying to] bribe them. Every morning I wake up and I see the blogs. There is something very innocent. There is something very honest. You can say, OK, they didn’t have the experience of seeing things. But again it’s another medium. That’s their opinion and it’s interesting to see how politically incorrect they are. Of course, when they say, “Oh my God, I love it,” I’m extremely happy. And when they say, “Oh my God, it’s a piece of shit,” I hate it.

I prefer being relevant to being cool, because if you’re cool, you’re also cold the next day. So it’s more about being relevant. The one thing that always scares me is to be like the Miss America of the moment, because next year there is a new Miss America.

I know that now with Facebook, some people tell me, “Oh, I have 700 friends.” Another person tells me, “I have 3,000 friends.” And I tell them I have only two friends. So now who has more friends? They do or I do? And how do you actually value it, by number or quality? I believe that we have to go forward and I believe that we have to go with change, but there are certain things that are beautiful to leave as they are. And fashion is not always about what’s new, it’s also about what’s good.

I think the belt is an element of control, defining the shape; it gives an illusion of a slimmer silhouette, which seems to be every woman's desire today.

Every decade, we just change proportions in what we do. It's the same jacket, the same dress, but different proportions.

"I was walking with Yves Saint Laurent one night before a show with his dogs," Elbaz said. "I said, 'How are You?' And he said, 'Scared.' I said, 'Even after all these years?' He said, 'Because of all the years'

Понякога се чувствам като Кари от Секса и града. Стоя пред компютъра си и се питам „Трябва ли деня да бъде скучен и сив?”

Трябва да ви призная, аз обичам блогърите. И не ви го казвам, защото се опитвам да ги подкупя. Всяка сутрин се събуждам и разглеждам блогове. Има нещо много невинно. Има нещо много честно. Може да кажеш, добре, те не притежават опита да виждат нещата. Но въпреки това, това е друга среда. Това е тяхното мнение и е интересно да се види колко политически неточни са. Разбира се, когато кажат „о, Господи, страхотно е!, съм неизмеримо щастлив. А когато кажат „О Боже, това е боклук!”, ги мразя.

Предпочитам да съм релевантен пред това да съм готин, защото ако си готин, на следващия ден няма да си актуален. Единственото нещо, което ме плаши е да съм Мис Америка на момента, защото на следващата година ще има нова Мис Америка.

Знам, че сега с Facebook някои хора ми казват: „о, аз имам 700 приятели”, а друг „Аз пък имам 3 000 приятели”. А аз им казвам аз имам само двама. Кой сега има повече приятели? Те или аз? И как в действителност ги оценяваш, по брой или качество? Вярвам, че трябва да вървим напред , заедно с промяната, но има някои неща, които е хубаво да останат, такива каквито са. И модата не е винаги за това, което е ново, тя е също и за това, което е добро.

Смятам, че коланът е елемент на контрол, определящ формата; дава илюзията за по-слаб силует, което изглежда е мечтата на всяка жена в наши дни.

Всяка декада ние просто сменяме пропорциите, в това което правим. Това е същото сако, същата рокля, но с различни пропорции.

Разхождах се с Ив Сен Лоран една вечер преди ревю с неговите кучета и го питах „Как си?”. Той ми отговори „Уплашен”, а аз възкликнах учудено„Дори след толкова години?”. Той ми каза „Заради всички тези години.”