Не знам дали е заради годините, пренасищането, модата на момента, но все по-трудно успявам да харесам дори 6 модела от колекция за колаж, какво остава да я анализирам и коментирам. И все пак - много ми се иска модата да продължи да бъде основния фокус на блога, да ме (а и надявам се и вас) вдъхновява при избора на аутфит за скучноватите софийски (а и не само) улици. За това и ще продължа да облъчвам с кратки обзори от седмиците на модата, разбира се пречупено през призмата на това, което на мен ми харесва, както и това, което намирам за интересно при тенденциите и стрийтстайла. Непонятно за мен тук (разбирай в БГ), където почти всички декларират стила за своя бог, а модата за някакво ефимерно моментно отклонение, продължава да властва масова безвкусица, независимо че е пълно с адекватни и достъпни марки на пазара. Значи не било това причината, а просто масова модна или още по-точно казано естетическа неграмотност. Ето защо ще продължаваме да гледаме какво се случва тук и там и да си въздишаме, но пък това не значи, че не трябва да се стремим към по-добро и да развиваме нашите естетически възприятия, нали?

Това, което представиха дизайнерите в Ню Йорк в рамките на първата от големите четири модни седмици също не бе особено очароващо или новаторско. Моите фаворити за пролетта на 2018 г. могат да се впишат еднакво добре и в приятния есенен климат по нашите ширини. Вдъхновението продължава да е силно по Vetements - дългите ръкави, деконструирани облекла, преувеличени рамене. Червено, каре, райе, висока талия, изразителни цепки, разкриващи бедро. Без Proenza Schouler и Rodarte  Ню Йорк почти загуби от специфичния си почерк.
My selection: Monse, 3.1 Philip Lim, Alexander Wang, Victoria Beckham, The Row, Tibi, CALVIN KLEIN.