8:00 сутринта е. Преди 15 минути иззвъня алармата, а вече съм в залата за йога. И не съм сама - цялата зала е пълна, както е винаги, когато Вио води. Точно преди 3 години Вио беше с постелката до мен в часовете на един забележителен йога инструктор Trevor Hawkins, който прекара няколко месеца в България. Тогава той я обучаваше за учител и трудно можеше да си представиш, че това грациозно, слабо, гъвкаво момиче таи толкова сила и харизма в себе си. Въпреки че с лекота изпълнява всяка асана до перфектност, като учител тя не показва, а води умело във flow-a. Води с глас, с присъствие, с мъдрост. В 9:00 си събуден, жив и готов за един прекрасен ден.

• Рядко се среща йога учител, който да води така уверено, последователно, ритмично практиката, както ти. Сякаш цялата тренировка се случва неусетно, без много предварителен замисъл, но винаги с определена посока и цел. От къде черпиш вдъхновение за тренировката? Има ли предварителна подготовка или разчиташ на интерпретация? 

Благодаря ти за тези думи. Надявам се наистина усещането за практиките да е такова. Права си, предварителна подготовка рядко има. В началото се опитвах да пиша и подреждам класовете си, но никога не се получаваше така, както очаквах и не след дълго се отказах от планирането. Въпреки че не измислям класовете предварително, винаги знам накъде вървим и всяка следваща поза подготвя тялото и ума за нещо определено - понякога е по-предизвикателна поза, понякога е по-дълга медитация, а понякога просто осъзнаване за определена част от тялото и усещанията в нея. Но зад импровизацията стои познание за всяка поза и влиянието й върху физическото и енергийното тяло. Никога нищо не е просто нахвърляно безразборно и безсмислено. За мен е важно освен емоция, да има и логика в практиката. А вдъхновението идва от собствената ми практика, от някои любими мои учители, от групата в съответния клас и от музиката по време на него. 

 • При Trevor Hawkins за първи път правих йога под звуците на Depeche mode и Massive Attack и бях в екстаз. Ти също не се придържаш към мантрите, често звучи Morcheeba, по какъв начин влияе музиката на практиката?

 Хаха! И на мен ми беше за пръв път да чуя такава музика в неговите класове! С времето обаче започнах да мисля над плейлистите си и да следя как се отразяват на практиката и Depeche mode някак си отпаднаха. Хаха! 

За мен ритъмът в класа е много важен и той често е воден от музиката, която звучи. Във Виняса флоу наблягаме върху творчеството и себеизразяването и вярвам, че звуците на заден план са определящи за потапянето на практикуващите в това преживяване. Затова им отделям много време и внимание в подредбата на плейлистите си и те винаги имат определена тема, за да прилягат добре на целта на съответен клас. Например когато практиката има за цел да вдъхнови нежно движение с извивки в гърба, музиката ще бъде много по-различна от тази, която ще звучи в клас за сила и устойчивост в коремната област.

Музиката е вибрация, която има силата да ни влияе на дълбоко ниво, да ни мотивира и вдъновява да се движим по определен начин и да събужда емоции като дразнение, умиление или тъга.. Важно е как използваме тази сила. Въпреки това музиката често разсейва и открадва фокуса от звука на дъха. Затова създадох класа по Функционална виняса, в който почти няма музика. :)

 • Освен Виняса флоу, ти водиш и терапевтична йога. При кои здравословни състояния редовната йога практика дава позитивен ефект? Кои пози имат най-силен терапевтичен/лечебен ефект? 

 Не бих казала, че водя терапевтична йога, защото за да достигна това ниво ми трябва още много опит и знание. Но да, работя с хора, с които йога практиките ни са с терапевтична насоченост.

Най-лечебен ефект имат най-простичките пози. Винаги зависи от случая, но най-основните пози, изпълнявани с внимание към детайлите, носят най-много ползи за мускулите, ставите, дъха и концентрацията. Точно там се крие "терапията" - в осъзнаването на това как се държат тялото и ума в "лесни" асани. Няма здравословно състояние, при което практиката да не дава позитивен ефект, ако се подхожда с осъзнаване и яснота. С някои хора работим с цел да облекчим състояние след операция, с други възстановяваме травми от спорт, а с трети прекарваме цялата практика в медитация и релаксация...

 Най-голям процент от хората, с които работим терапевтично, имат болки в гърба, врата и раменете. За тях не е важно дали могат да стоят на ръцете или главата си. Те просто искат да се чувстват добре в тялото си, докато се разхождат с децата си. За мен това е истината в йога - индивидуалната практика, съобразена с личните усещания и нужди на ученика.

 • В България обикновено има дистанция между йога учител и ученик, рядко учителят си позволява да коригира и правилно позиционира ученика в асаните, но точно при Trevor имаше сериозен акцент върху подравняването. При теб това също е запазено, макар че по-деликатно. Колко важно е правилното изпълнение на асаните и връзката между учител и ученик?

Правилното изпълнение на асаните е важно, но връзката на учителя с ученика е по-важна. :) Тя се гради върху доверие и уважение, лично отношение и внимание. Само чрез такава връзка се навлиза в дълбините на същинската практика. Аз практикувах йога години наред преди някой да дойде, да ме докосне и да намести тялото ми в позиция, която му е от полза. Докарала съм си доста травми с неосъзната практика, копирайки учителя, стоящ в другия край на залата. И така по трудния начин научих колко е важно да бъда около учениците в залата, а не пред тях, изпълнявайки всяко движение.

Подравняването не е важно от естетическа гледна точка, а от физическа и енергийна. Една поза изглежда различно в различните тела, защото те не са еднакви. Тоест позата на учителя е една, но ученикът не бива да се опитва да я прекопира изцяло. И ето това е ролята на преподавателя - да знае как и защо една поза трябва да бъде модифицирана за съответния практикуващ, за да може той да си тръгне предпазен, обгрижен и удовлетворен от практиката си. Освен това позите влияят на енергията ни и е важно да бъдат подредени така че енергията, която носят, да тече свободно и леко. Ето тогава практиката е функционална както за тялото, така и за духа! 

• Ти не спираш да пътуваш и да се развиваш, да бъдеш ученик и учител, да срещаш нови хора, пленени от йога. Смяташ ли, че йога е универсален език? 

 В последните години срещнах какви ли не хора с какви ли не убеждения относно йога и света. За съжаление, йога се е превърнала в още една тема, на която да спорим и още един критерии, по който да съдим другите. За щастие все още ни и обединява в търсенето на вътрешен мир. Всички носим раните, съмненията и страховете си, независимо дали се смятаме за учители или ученици.

 Смятам, че практиката е универсалният език, независимо в какъв стил е и от коя традиция произлиза, дали се изразява в релаксация, в мантруване или съзерцаване на слънцето, дали прилича на йога, на танц или на бойно изкуство. Когато видиш някого да практикува, търсейки себе си, всичко изплува на повърхността. Всичко се разкрива в погледа, в дъха, в движението, в изражението на лицето му... И тогава думите са излишни, тогава "усещаме" на един език.

*Може да посетите практика при Вио в студио Yoga Vibe, но не забравяйте да се запишете предварително за часа й.