Тези от вас, които следят блога, знаят колко специално пространство за мен е балкона. Но тази година дълго време ми липсваше ентусиазма от предходни години да отглеждам, садя, аранжирам. Покрай порастващото ми момче, което от няколко месеца ходи и прелива от любопитство към всичко, натрупах доста умора, а и скептицизъм доколко една градина на балкона би оцеляла. Отделно почти всички цветя от миналата година, въпреки грижите ми, не успяха да преживеят зимата, поради вредители. Но пустеещите саксии не бяха най-приятната гледка, а и реших че именно така ще започна да възпитавам Калоян с любов към природата, търпимост към цветята и растенията, уважение към труда и грижата, която показвам. 

Заложих основно на цветята, които бяха най-издържливи и преливащо цъфтящи предходни години на това изложение - петуниите, в най-разнообразни разцветки и разновидности. Добавих няколко пълзящи, висящи, вечнозелени, плюс две-три билки за аромат. Висящата люлка запази централното си място, защото създава онова усещане сякаш си наблизо до палатката и морския бряг. Към нея добавих пуф с тропически мотиви, мега удобен за седене, а и любим за търкаляне на Калоян. От стари сламени чанти се получиха чудни кашпи. А за изразходване на енергията на малчугана оставих две саксии с пръст, върху които да се упражнява с лопатката.