Jan 1, 2016

2016

12 месеца се изтърколиха сякаш неусетно, макар че отдавна не съм имала година наситена с толкова много промени, събития и емоции по целия спектър на дъгата. Тази „наситеност“ ме отдалечи от хора, приятелства, сбирки, излизания, суетня, но пък ме приближи до мен, до това какво аз търся и искам, до това, което ме прави щастлива. Тази година повече от всякога разбрах, че вдъхновението съществува и то е в самите нас - в начина, по който гледаме на света и реагираме на ситуациите, в смелостта да обичаме, да се грижим, да го казваме и показваме. 

Докато на другите се паднаха коли, къщи, работа, партита и други палави неща, коледното ми късметче бе цитат от Стивън Ливайн „Достигни до истината отвъд разума. Любовта е мостът.“ Нека минем през 2016 г. през моста на любовта – любовта към нас самите, към телата ни, към връзките ни с другите, към любимите, семейството и приятелите ни, към любимците и към всички живи твари, към това, което правим и това, към което се стремим. В крайна сметка, когато погледнем назад, независимо дали в края на годината, след изпитание или в края на живота си, нищо друго няма значение, освен как и колко сме обичали.

No comments:

Post a Comment

Every comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!