Последните няколко дни в Париж се лутаха между черното и бялото, някои с успех, други не. Цялостното впечатление досега обаче е за сивота и за нищо впечатляващо. Албер Елбаз се представи стандартно на висота при Lanvin, като неговите черно-бели комбинации бяха сред най-сполучливите. Доминацията на монохрома не означава, че нямаше и цветове, и принтове за разкош.

Друг мой фаворит - Haider Ackermann се опита да излезе от очакваната рамка за него с внасянето на неочаквани материи и цветове, но поне за мен, опитът не бе достатъчно успешен. Все пак класическите черно-бели вариации бяха ОК.

Isabel Marant разчупи черно-бялото, освен със стандартните за нея етно детайли, и със солидно количество бляскави материи. Ултра късите панталонки с висока талия и разкошните грубовати сандали с преплетени въжета се очертават като летен фаворит за куфарите не само на френските госпожици.

Alexander Wang реши да играе като за последно va banque за Balenciaga. И наистина колекцията носеше усещане за свобода и безгрижност, каквото убягваше досега, но е доста спорно твърдението на някои критици, че това е най-добрият му опит за марката. Преобладаващо будоарното облекло и изключително бялата гама с нюанс на шампанско, загатваха единствено за това, че и на Wang му е олекнало при сбогуването с Balenciaga.

Секси и Celine сякаш е невъзможно да бъдат синоними, но днес Phoebe Philo доказа обратното. От няколко сезона феновете на марката (сред които съм и аз) очакват Philo да пораздвижи пейзажа и  voala - имаме пробив. Ревюто започна ударно с бели lingerie dresses с красива черна дантела, които определено ще са сред фаворитите на модните редактори за бъдещите фотосесии