Хубавото в Лондон е, че никога не знаеш какво да очакваш, а това поддържа тръпката на модата жива. Там нямаш усещането, което оставя Ню Йорк, че всичко е предзададено и вписано в рамките на тенденции и маркетингови стратегии. В Лондон все още креативността е изведена на пиедестал, индивудиалният подход на дизайнера е водещ, няма рамки, няма сляпо следване на тенденции, няма обслужване на консуматорския вкус с единствената идея за печалба. Може би за това и именно там няма ярко разграничими трендове - това, което сякаш обедини дизайнерите в разнопосочните  им търсения е погледът към изкуството и занаятите, пречупено през индивидуалната призма.

Arts & Crafts - Mary Katrantzou представи една от най-забележителните колекции в Лондон, посветена на джипси и балканската култура, но по един много рафиниран начин. И тя, и Peter Pilotto, които бяха свързвани доскоро единствено с принтове, показаха доста по-зрели и различни колекции. При Christopher Kane основният мотив бе за "crash and repair", повлиян от лична загуба в живота си, но все пак с колекция по-скоро артистична, отколкото меланхолична.
Puff sleeves - т.нар. буфан ръкав не е нова тенденция (присъства и за есента на тази година), но все още не е прегърната достатъчно от fast индустрията и в Лондон продължават да настояват на нея. При J.W.Anderson е особено преувеличена, дори гротескна, но дизайнерът не се страхува да предизвиква с дрехи, които не са по вкуса на всеки. По-умерени варианти имаше дори при Лондонския Valentino - Erdem Moralioglu.
Criss Cross - много специфичен детайл на кръстосани презрамки бе видян при J.W.Anderson, Simon Rocha, 1205 и Paul Smith.
Images: vogue.com