Много ми се иска модата да продължава да бъде вдъхновението зад блога, креативността да продължи да бъде двигателя, красивите дрехи и аксесоари да бъдат вълнението. За съжаление обаче колкото и човек да се опитва да бъде позитивен, с отворено сърце и очи за красивите неща, които ни заобикалят, все по-тегавата българска реалност постоянно припомня, че тук място за вдъхновение няма. И няма смисъл да се правим, че всичко е наред , че всичко е в реда на нещата и така е навсякъде, където цари капитализма. Не, не е наред. 

Не е наред да заминаваш на море и да ти откраднат багажа, докато още не си отлепил от София. Не е наред да се прибираш в дома си и да го заварваш поруган. Не е наред, когато в болницата те карат да се чувстваш виновен за това, че смущаваш спокойствието им изпитвайки болка. Не е наред да крещиш и никой да не те чува. 

Не е наред, когато случаен минувач регулира движението, а после е глобяван за това, че някой друг не си върши работата. Не е наред, когато ревеш пред полицая, че си обран и той ти казва да се обадиш на 112. Не е наред, когато 2000 полицая пазят 240 „народни“ избраника от любовта на народа. Не е наред, когато 100 дни задаваш един въпрос и не получаваш отговор. 

Не е наред, когато емблематичната пешеходна столична улица е превърната в провинциален кетуок за селски пръчки. Не е наред, когато затварят Mango и изкарват сергийте с китайски гащи по Графа. Не е наред, когато на опашката пред тоалетната на Мементо виждаш единствено вафли в косите. Не е наред, когато българския е майчин, чуждите езици са екзотика, а диалекта е природа. 

Не е наред да си плащаш сметката за телефон и служителят да ти говори все едно си на седянка. Не е наред да седнеш в ресторант и да чакаш поръчката час, докато те забележат. Не е наред да влезеш в бутик и продавачката да те дисквалифицира като клиент, защото не си силиконена кифла с ментак Вуитон. Не е наред, когато приятелите, които се върнаха, отново заминават. Не е наред да е 2013 г., а да се чувстваш в 90-те.

Миуча Прада не е от дизайнерите, които играят на сигурно и се задоволяват с тривиалното - може би това е и една от причините винаги да е във фокуса на внимание. Колекцията за идващата пролет, представена снощи в Милано, е аплодирана от критиците и се очертава поредния успех. В n-ти сезон на скука, завладяла подиумите, Prada представи пълния противовес - пълно пиршество от цветове, материи и арт отпратки към произведенията на муралистите (от испанското mural = стена; градско изкуство с политически уклон, най-известен е мексиканския мурализъм от 30-те години на XX в. и Диего Ривера). Спортните акценти придават на жената на Prada необходимата доза увереност, напълно в духа на колекция, демонстрираща силата на въображението и експресивността.

В сезон когато мидито е дължината на полите, безформени бермуди изземват мястото на късите панталонки, а от кръста нагоре няма нищо, което да загатва женските прелести, колекцията на Том Форд ни напомня,че стилът е хубаво нещо, небрежно подправения look също, но истински блести една жена, която изглежда и се чувства секси.

Последните сезони дизайнерите все по-често черпят вдъхновение от улицата и от градските субкултури. Улицата се превърна във все по-силен фактор, с който дизайнерите се съобразяват и същевременно е техен източник на вдъхновение. Givenchy, Alexander Wang, Kenzo превърнаха уличния комфорт в добре работеща формула за успех. Благодарение на тях суетшъртите се превърнаха в задължителен елемент в гардероба на модерния градски човек, заедно с бейзболната шапка и трейнърите. 

Да кажа, че не ми харесва - ще излъжа. Но не е това, което очаквам от Bailey. Играта на сигурно няколко сезона остави в прах истински вдъхновяващите колекции на Burberry. За пролетта на 2014 г. се опира на някои от доказаните фаворити - дантела, прозрачни материи, обемни връхни дрехи и бонбонени цветове. И тук там му се е получило наистина добре.

Цветята са основното вдъхновение и при Christopher Kane, новият любимец в британската столица. При него са по медицински десектирани, за да разцъфнат върху дамите, напомнящи за неразрушимата връзка между тях. Мои фаворити са миди полите със суичъри,много свежа комбинация за пролетта. Мидито, тази странна и недолюбвана от много жени дължина продължава да заявява присъствието си на подиумите. Изглежда през 2014 г. идва нейния миг.

Jonathan Saunders обра овациите с цветна, динамична, вълнуваща колекция в Лондон. Не само  принтовете, с които е известен дизайнера, но комбинацията от материи, смелите отпратки към мъжката мода, цветовата феерия и ненатрапчивата лекота най-накрая ни накараха да мечтаем за следващата пролет.

Наваксвам с есенно вдъхновение от Prefall 2013 г. с колекцията на Carven, която не знам защо съм пропуснала, но е истинско съкровище. Особено приятни идеи за ранната есен, която винаги е период на конфузия по софийските улици, където чехли и ботуши продължават да съжителстват с шалове и потници. По френски нещата изглеждат доста по-уравновесено с чорапи над коляното в консервативни сандали, чувствена есенна палитра и уютни материи.

След силния сезон Есен 2013 г., колекциите за 2014 г,. показани в Ню Йорк, не ме очароваха особено (някои откровено ме разочароваха като Proenza и Rodarte) и като цяло не предложиха нищо различно. Духът на 90-те години, който се промъкваше в голяма част от ревютата, може би беше най-свежия полъх. Или поне за мен, защото 90-те години са ми особено умилителна част от тийнейджърството :) Така явно е било и за Shayne Oliver от Hood by Air, и за Alexander Wang, при които логоманията се завръща с пълна сила.

Няколко пъти започвах да пиша поста за вегетарианството и спирах. Спирах, защото за моите вече 14 години, през които не ям месо, сигурно стотици пъти съм обяснявала съвсем елементарни факти, отговаряла съм търпеливо на едни и същи нелепи въпроси, и в крайна сметка отново съм оставала неразбрана. Вчера попаднах на интересна статия в The Boston Globe – Should we eat meat? Признанието на лекаря нутриционист Дийн Орниш, че за всичките години е научил едно – „Не казвай на хората какво да не ядат.“ може би наистина е най-добрия подход към темата за вегетарианството. 

Вегетарианството е съвършено проста система на хранене, позната от древността и считана от редица философи и мислители (силно препоръчвам селекцията от цитати тук) за една по-съвършена система, която отива отвъд ползите за здравето, като способства духовното осъзнаване и моралното израстване. Връзката между това което ядем и състоянието на ума, между храната, която поемаме и възможността да общуваме със собственото ни тяло е съвършено пряка и осезателна. Вегетарианската храна, състояща се от плодове, зеленчуци, зърнени храни, ядки, спомага за вътрешното спокойствие, защото носи енергията на Слънцето, не пренатоварва вътрешните органи с обработване, нито пък води до натрупване на шлаки и токсини. Същевременно неопровержимо е установено, че една балансирана безмесна диета напълно осигурява на човека ежедневната норма белтъчни вещества. В месото не се съдържат никакви есенциални аминокиселни, които животните да не са получили от растенията и които хората да не могат да извлекат пак от растенията. 

Твърдението че вегетарианската храна не е вкусна е точно толкова ретро, опровержимо и безсмислено, както теорията за незаменимите аминокиселини, които няма как да се набавят освен от месото. Но под вкусно не разбирайте свободно ядене на чипсове, кроасани и шоколад. Може изобщо да не хапвате месо, но ако го замествате с откровено вредни храни, не очаквайте подобряване във физическото или в психическото състояние. Въпросът за баланса във вегетарианската диета е от основно значение. Балансът се свежда до осигуряване на разнообразие в консумацията на плодове, зеленчуци, семена и ядки, до избор на продукти спрямо сезоните, до превес на суровата пред сготвената храна. Когато възстановите връзката с вашето тяло, то само ще почне да ви „говори“ и да дава сигнали от какво има нужда и от какво не.

„Не казвай на хората какво да не ядат.“ Несъмнено храненето е въпрос на индивидуален избор. Но този избор трябва да е информиран и осъзнат. Този избор днес трябва да бъде проблематизиран, а не да бъде сведен до неизбежността на навика. По дефиниция навикът е рутинно поведение, повтарящо се регулярно, което не се подлага на проблематизиране – т.е. въпросите защо?, как?, от къде?, какво? отпадат. Не само незначителна част от децата, но и по-голямата част от възрастните, които живеят в градовете реално правят аналогия между животното, което е убито за месо и месото, което консумират. Сякаш крайният продукт просто се появява в супермаркета или се сервира в ресторанта от нищото – това е доста удобно за нашата съвест, нали? Сякаш можем да търсим и настояваме за морал в ежедневния ни живот, изключвайки ей така геноцидa спрямо живи съзнателни същества, който се случва всеки ден в кланиците (вж. Earthlings или Farm to Fridge - предупреждавам, че не са за чувствителни месоядци).  

Колекцията на Hilfiger може да не е върха в дизайнерското изкуство и да напомня по-скоро на Resort представяне, но определено ме спечели с калифорнийско-сърфисткото си вдъхновение. Сред любимите ми в сравнително скучноватата засега седмица на модата в Ню Йорк.

Обединяващо за тенденциите през есента на 2013 г. е леко небрежния, недоизпипан look, който трябва да постигнете - това е и най-голямото предизвикателство за идващия сезон. Вдъхновението в тази посока черпи от грънджа, стрийтстайла и мъжкото облекло. Ключовите елементи са обемни структурирани връхни дрехи, oversized карирани или денимени ризи, boyfriend джинси, груби обувки. Играта с материите продължава като допълване чрез противопоставяне, акцентиране чрез контраст. Основата за този аутфит е полата с нейния tribal pattern и приглушени рустикални цветове, блузата е с първична форма, имитация на кожа в предната си част и изцяло плетен гръб, разграничени с етно шарка, а елекът от сив деним е завършващо звено - oversized и с байкърско закопчаване. Единствените ярки цветни акценти са в текстурите на колието, опитомени от грубите метални гайки. 

Септември казват е януари в света на модата и не само. Ароматът на печени червени чушки, прохладните вечери, сладкото от смокини, пожълтелите листа, изпълнените с хора улици, ученическата еуфория, последните фестивали на открито, разказите за морето, приятелските сбирки на спомени и мента, всичко това ни връща от безвремието на августувските жеги отново в динамиката на градския живот. А този септември се очертава и горещ...