Nov 29, 2013

What lies beneath - Балансът (2): Алкално-киселинният баланс

Въпросът „какво лежи отдолу“ зад постовете за вредни, спорни, супер храни, детокс, движение и т.н. няма за цел само да се замислите върху съдържанието на чинията си или върху двигателната ви култура. Това, което е под дрехите, козметиката, грима, под кожата ни, сме самите ние. И както се грижим да изглеждаме добре като опаковка, така трябва да се стремим да изглеждаме добре и като съдържание. Балансът е това, което „лежи отдолу“, природният ни индивидуален код, който ни поддържа в оптимално здраве. Индивидуален код, защото балансът за всеки е различен. Според Петър Дънов „всеки човек трябва сам да намери своята храна, както това правят животните. Относно избора на храната природата е вложила в човека вътрешен инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него.“ 

Основата на балансираното хранене, независимо от индивидуалните специфика е обща – преобладаващо меню от свежи, сезонни, богати на ензими храни като зърнени, плодове и зеленчуци, периодична детоксикация, ограничен до нулев прием на млечни и месни храни. Освен ензимният фактор, друга важна зависимост в тялото ни е свързана с алкално-киселинният баланс. Тялото е съставено предимно от вода, а водната среда се отличава с киселинни или алкални свойства, които се измерват в скала наречена pH ("potential hydrogen"), представляваща съотношението на позитивно заредените водородни йони (киселинни) и негативно заредените йони (алкални), в един разтвор. Ако скалата на това съотношение отчита от 1,0 до 6,9, средата се счита за киселинна. Ако скалата отчита 7,0 – тя е неутрална, а от 7,1 до 14 е алкална. За нормално рН на слюнката ни се приемат стойностите от 6.35 до 6.85, а на кръвта от 7.35 до 7.45. 

Отклонението от тези граници води до нарушаване на баланса в тялото и до прекалено кисела (ацидоза) или прекалено алкална среда (алкалоза), в която организмът ни не може да функционира пълноценно. Продължителен pH дисбаланс от единия или другия вид не води до развитието на редица заболявания, включително сърдечносъдови, рак и диабет, образуване на пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, както и наднормено тегло.
Всяка поета храна води до промяна в киселинно-алкалната среда в тялото ни в зависимост от минералното й съдържание. Алкално-образуващите елементи са калий, натрий, магнезий, калций, желязо, а киселинно-образуващите са фосфор, сяра, хлор, йод, манган. Като цяло колкото повече витамини и минерали съдържа дадена храна, толкова по-силно алкализираща е. Точно както и при съдържанието на ензими, и тук алкалните храни са основно плодове и зеленчуци. Киселинност внасят животинските протеини и мазнини, рафинираните храни, синтетичните витамини и лекарствата, всички Е-та и изкуствени добавки, кафето, безалкохолните напитки, дори термично обработената храна.

В нашето съвремие киселинно-образуваща храна е преобладаваща, като това води до бързо изчерпване на запасите от алкални елементи, които тялото извлича, за да неутрализира киселинността и да опази неутралното си рН. Когато липсват в достатъчно количество, тялото си набавя тези елементи от черния дроб, мускулите, сухожилията и костите. Когато тези ценни поизчерпани запаси не успяват да компенсират киселинно-алкалния дисбаланс се появяват болестите. Те са красноречив сигнал за загубен цялостен баланс в тялото ни, независимо че се проявяват като заболяване на отделен орган или система. Сред ранните признаци на излишни киселини в тялото са отпадналост и мигрена; лоша концентрация и запаметяване; раздразнителност; мазна кожа и обилно потене при леки напрягания; лош дъх и обложен език рано сутрин; затруднено храносмилане и неспокоен сън; болки в тялото, мускулите, схващания.
Повечето хора съдят дали една храна е киселинна или алкална по вкуса й. Киселият вкус обаче не предопределя киселинното съдържание – като най-ярък пример лимоните попадат в графата за алкални храни, поради високото си съдържание на алкални микроелементи. Точно за това и много диети препоръчват за начало на деня към сутрешната чаша вода да бъде добавен сок на прясно изтискан лимон. Всички натурални храни съдържат едновременно киселинно и алкално генериращи елементи, като в някои преобладават едните, а в други – другите. Най-общо една балансирана диета трябва да съдържа 40% киселинни и 60% алкални храни, а при нарушен баланс съотношението е 20:80. Най-популярните преобладаващо алкални храни са броколи, салати, зеле, марули, магданоз, спанак, карфиол, целина, тиквички, чесън, кълнове, маслини, авокадо, банан, грейпфрут, лимон, домати и др. Човешкото тяло трябва да поддържа леко алкална среда, с цел да се изгради алкален потенциал в случай на нарастваща киселинност придобита от консумация на преобладаващо кисели храни, липса на физическа активност и поява на стрес. 

Емоционалното ни състояние оказва значително влияние върху алкално-киселинните показатели на тялото ни. Отрицателните мисли и неприятни емоции като страх, гняв и ревност нарушават баланса в организма ни и създават киселинна среда. Освен с положителни мисли, алкалната недостатъчност се преодолява и с повишена двигателна активност, йога, медитация, правилно дишане, които също са от голяма полза за поддържане на баланса. Именно на тях ще бъдат посветени следващите постове.
Images: purvite7.bg; mindbodygreen.com

No comments:

Post a Comment

Every comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!