Sep 11, 2013

What lies beneath...- Вегетарианството

Няколко пъти започвах да пиша поста за вегетарианството и спирах. Спирах, защото за моите вече 14 години, през които не ям месо, сигурно стотици пъти съм обяснявала съвсем елементарни факти, отговаряла съм търпеливо на едни и същи нелепи въпроси, и в крайна сметка отново съм оставала неразбрана. Вчера попаднах на интересна статия в The Boston Globe – Should we eat meat? Признанието на лекаря нутриционист Дийн Орниш, че за всичките години е научил едно – „Не казвай на хората какво да не ядат.“ може би наистина е най-добрия подход към темата за вегетарианството. 

Вегетарианството е съвършено проста система на хранене, позната от древността и считана от редица философи и мислители (силно препоръчвам селекцията от цитати тук) за една по-съвършена система, която отива отвъд ползите за здравето, като способства духовното осъзнаване и моралното израстване. Връзката между това което ядем и състоянието на ума, между храната, която поемаме и възможността да общуваме със собственото ни тяло е съвършено пряка и осезателна. Вегетарианската храна, състояща се от плодове, зеленчуци, зърнени храни, ядки, спомага за вътрешното спокойствие, защото носи енергията на Слънцето, не пренатоварва вътрешните органи с обработване, нито пък води до натрупване на шлаки и токсини. Същевременно неопровержимо е установено, че една балансирана безмесна диета напълно осигурява на човека ежедневната норма белтъчни вещества. В месото не се съдържат никакви есенциални аминокиселни, които животните да не са получили от растенията и които хората да не могат да извлекат пак от растенията. 

Твърдението че вегетарианската храна не е вкусна е точно толкова ретро, опровержимо и безсмислено, както теорията за незаменимите аминокиселини, които няма как да се набавят освен от месото. Но под вкусно не разбирайте свободно ядене на чипсове, кроасани и шоколад. Може изобщо да не хапвате месо, но ако го замествате с откровено вредни храни, не очаквайте подобряване във физическото или в психическото състояние. Въпросът за баланса във вегетарианската диета е от основно значение. Балансът се свежда до осигуряване на разнообразие в консумацията на плодове, зеленчуци, семена и ядки, до избор на продукти спрямо сезоните, до превес на суровата пред сготвената храна. Когато възстановите връзката с вашето тяло, то само ще почне да ви „говори“ и да дава сигнали от какво има нужда и от какво не.


„Не казвай на хората какво да не ядат.“ Несъмнено храненето е въпрос на индивидуален избор. Но този избор трябва да е информиран и осъзнат. Този избор днес трябва да бъде проблематизиран, а не да бъде сведен до неизбежността на навика. По дефиниция навикът е рутинно поведение, повтарящо се регулярно, което не се подлага на проблематизиране – т.е. въпросите защо?, как?, от къде?, какво? отпадат. Не само незначителна част от децата, но и по-голямата част от възрастните, които живеят в градовете реално правят аналогия между животното, което е убито за месо и месото, което консумират. Сякаш крайният продукт просто се появява в супермаркета или се сервира в ресторанта от нищото – това е доста удобно за нашата съвест, нали? Сякаш можем да търсим и настояваме за морал в ежедневния ни живот, изключвайки ей така геноцидa спрямо живи съзнателни същества, който се случва всеки ден в кланиците (вж. Earthlings или Farm to Fridge - предупреждавам, че не са за чувствителни месоядци).  

Този пост за вегетарианството съзнателно е неизчерпателен – няма да ви цитирам данни, изследвания или да ви обяснявам биологични или химични реакции. За мен вегетарианството отдавна е надминало ползите за личното здраве и за възвръщане на връзката със собственото тяло. То е не само път към себе си, но и път към природата, към осъзнаване на нашата взаимосвързаност. Този пост е да започнем да си задаваме въпроси и да осъзнаваме отговорите, дори когато са в разрез с нашите навици, схващания и вкусове.

No comments:

Post a Comment

Every comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!