Apr 23, 2013

What lies beneath...Спорните храни (2) - Месо

Tемата за месото е тема, към която безусловна съм пристрастна предвид, че вече 14 години съм вегетарианка. За толкова години вегетарианство съм се сблъсквала с ирония, насмешка, отричане, неразбиране, учудване и интерес от страна на околните, с въпроси като „как изобщо оцеляваш без месо?”, „ама наистина ли не ти се яде една сочна свинска пържолка?”, „от къде си набавяш незаменимите аминокиселини?”, „риба нали ядеш?” и т.н. И тъй като темата за вегетарианството е достатъчно обширна и многопластова, за нея ще подготвя отделен пост, а днес ще разгледам месото като „спорна” храна. Храна, която последните десетилетия е наложена като едва ли не жизнено необходима и която мнозина консумират ежедневно, без реално да са запознати с прости, красноречиви научнообосновани факти, отиващи отвъд емоциите и сантименталностите, любовта към животните и благата човешка природа. Когато спрях месото не бях запозната с всички тези факти. Тогава бях болнава тийнейджърка, абонирана за поне две ангини на година и поемаща дузина лекарства и антибиотици, и просто реших да пробвам дали нещо ще се промени. Само за няколко месеца без месо (и прясно мляко) наблюдавах забележително подобряване на здравословното състояние, сякаш с магическа пръчка, и цялостно възраждане на жизнения тонус. И не, никога след това не съм съжалявала за избора, който съм направила, не съм чувствала каквато и да е липса, нито пък ми се е дояждало "свинска пържолка".

Месото навлиза в човешкото меню по време на последния ледников период, когато обикновеният начин на хранене на нашите предци с плодове, ядки, зеленчуци е станал невъзможен, и за да оцелеят, е трябвало да започнат да ядат животинско месо. Навикът да се яде месо е просъществувал и след този период като обичай, необходимост, липса на разбиране и знание или просто привързаност към вкуса. Установено е, че народи, които основно се прехранват с месо и мазнини остаряват бързо и средната продължителност на живота им е силно намалена - 27,5 години за ескимосите, 40 години за киргизите. Вярно е, че и българите имат традиция в храненето с месо, но те са го употребявали в малки количества и близо 200 дни в годината, по време на пости, са се очиствали от него. Показателно е, че във всички традиции и народи има периоди на очистване по време на които се спира консумацията на животински храни, за да може човекът да възстанови своите съпротивителни сили и да възвърне здравето си.

Голяма част от хората, консумиращи месо и гордеещи се с този факт, съпреживяват себе си едва ли не като хищници и с това съответно към по-висш етап от еволюцията. С риск да ги разочаровам, човекът чисто физиологично и анатомично нито разполага с бързината, с която да хване жертвата си, нито с ноктите и зъбите, с които да я разкъса и сдъвче, нито пък с храносмилателната система, с която да ги усвои. Дължината на храносмилателната система при месоядните животни превишава три пъти дължината на телата им, поради простата причина, че месото се разлага бързо и токсините отравят кръвта, ако се задържат прекалено дълго в организма. За сравнение дължината на чревния тракт при тревопасните животи е 10 пъти, на плодоядните животни - 12 пъти, а на човека – 8-10 пъти телесната дължина! Почти 5 дни са необходими, за да бъде изхвърлено месото от тялото на човек, за разлика от ден и половина за вегетарианската храна. Стомашният сок на един хищник има десет пъти повече солна киселина в сравнение с немесоядните, за да може да смила концентрираните белтъчни молекули от месото.

Сред най-важните отпадни продукти, които се натрупват в организма при месоядното хранене, са азотните съединения урея и пикочна киселина. Бъбреците на хора хранещи се с месо, трябва да извършват три пъти повече работа от тази, която извършват бъбреците при вегетарианците, за да ги елиминират. Неотделената пикочна киселина се натрупва из цялото тяло, абсорбира се от мускулите, впоследствие кристализира, водейки до състояния като подагра, артрит, ревматизъм. Освен това месоядните животни разполагат с почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола. За разлика от човека, при който мазнините от животинското месо и холестеролът не се усвояват напълно и започват да се отлагат по стените и да стесняват кръвоносните съдове. Това непрекъснато натрупване и стесняване ограничава притока на кръв, води до прекомерно натоварване на сърцето, за да може кръвта да бъде изтласкана през буквално задръстените кръвоносни съдове. В резултат – сърцето изнемогва и реагира с високо кръвно налягане, атеросклероза, мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт (всеки втори американец умира от заболяване на сърцето или други заболявания на кръвоносните съдове).

Скритите замърсители в месото - пестициди, нитрити, нитрати, хормони, антибиотици и други химически вещества, бактерии като салмонела и др. са причина за още болести при човека като рак, стерилитет и сериозни чернодробни заболявания. ДДТ и подобни на него пестициди, с които се третират обработваемите земи и съответно храната на животните, отглеждани за месо, се натрупват в им мастната им тъкан и се поемат от човека чрез месото. За тези, които сега ще възкликнат „Е как, по същия начин се тровиш, ако ядеш направо зеленчуци!”, ще подчертая, че в месото се съдържа 13 пъти повече ДДТ, отколкото в зеленчуците, плодовете или тревите, именно защото се отлагат в мастната тъкан. Установено е, че ДДТ се натрупва в човешкото тяло най-вече от месото и че средната концентрация в организма на вегетарианците е по-малка от половината на тази в организмите на хората, хранещи се с месо! С цел ускоряване на растежа, угояване, подобряване цвета на месото, животните, които се отглеждат като източник на месо, се инжектират с хормони на растежа, дават им се лекарства за апетит, успокоителни и т.н. Животински организъм също не може да се справи с всички тези токсини и прекомерни натоварвания и развива болести, а тези болести се пренасят чрез консумацията на месото и при човека. Изследванията показват, че много от тези химикали, намиращи се в месото, причиняват ракови и много други заболявания, деформации при новородените и са особено опасни за бременни жени и малки деца.
За тези от вас, които смятат, че месото е ненадминат източник на протеини, трябва да се отбележи, че съдържанието на усвоими протеини в месото е много по-ниско, отколкото в някои растителни храни. Порция от 100 гр. месо съдържа 18 – 20 гр. протеини, докато стограмова порция леща, грах, соя, киноа или ядки съдържа до 25 гр. протеини. Растителният протеин се асимилира много по-добре от храносмилателната система и за разлика от месото не съдържа наситени мазнини, няма холестеролоформиращи съставки, не образува пикочна киселина, не съдържа концентрации на химикали и не носи риск от инфекциозни заболявания, преносими от животните. Огромна маса хора консумирайки големи количества месо, приемат 2 или З пъти повече протеини дневно от реално необходимото. Излишъкът, който организмът ни не успява да усвои, се превръща във въглехидрати и складира под формата на мазнини.

Ами незаменимите аминокиселини? Според аминокиселинния си състав съществуват два типа протеини - завършени и незавършени. Завършените са тези, които съдържат всички есенциални (незаменими) аминокиселини и обикновено са от животински произход. Незавършените протеини са от растителен произход и им липсват една или повече от незаменимите аминокиселини. Осемте незаменими аминокиселини (хистидин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и валин) са специфични с това, че за разлика от другите аминокиселини, които сами произвеждаме в телата си, могат да се набавят само от нашата диета. Проблемът е там, че когато си набавяме протеините и незаменимите аминокиселини от месото, тялото изразходва много повече енергия, складира много повече шлака и образува много повече токсини в сравнение с тези от растителен произход. Ключът към превръщането на един незавършен растителен протеин в завършен е протеиновото допълване чрез комбиниране на растителни протеини. Тялото запазва в запас основните аминокиселини и не е необходимо протеиновото допълване да се случва в рамките на едно хранене. Комбинирането на растителни протеини като житни с бобови води до високо качествен завършен протеин, който е също толкова добър, а в някои случаи дори по-добър в сравнение с протеина от животински храни. За съжаление соята, която се води за достоен заместител на месото с високото си съдържание на протеин, е изцяло генно-модифицирана и оттам всичките й производни продукти. Една чудесна супер храна обаче като киноата покрива всички незаменими аминокиселини, отделно е пълна с фибри, способстващи пълноценното усвояване на протеините и бързото преминаване през коремчето и не съдържа глутен. Скоро в What lies beneath....очаквайте и пост, посветен на супер храните.

4 comments:

  1. Страхотна статия! Искам само да направя няколко "включвания". В лещата, бобовите и ориза протеинът не е 25 г. на 100 гр. продукт, а не повече от 7-8 г. Казвам го за тези, които ще намерят някакви "пропуски в статията" и ще решат, че е неточна. Също за тях бих искала да подчертая, че количеството протеини на човек за 1 ден е до 20 г. Спортуващите биха могли да приемат малко повече - до 30, 40 г. Стойностите са взети от различни сборници със здравословно хранене. В тях някои лекари посочват под 20 гр. а други до 50 гр. на ден. Имайте обаче предвид че това е една доста малка пържолка, а не месо на 1-2-3 хранене, както често ни подлъгват различни диети и специалсити.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Привет, мерси за уточнението - специално за леща, боб и ядки съм черпила инфо оттук (http://www.bb-team.org/articles/3276_rastitelni-iztochnitsi-na-protein). Относно
      препоръчителният дневен прием на протеин - препоръчителната дневна доза за жени над 19 години е 46 грама на ден (http://www.cdc.gov/nutrition/everyone/basics/protein.html), което и според мен е твърде много и е при US презумпция за твърде напомпания препоръчителен дневен прием от 2000 калории.

      Delete
  2. Видах данните, но определено са сбъркали нещо ;) Не това обаче е важното. Именно наличието на големи количества протеини в диетата са причина много хора да пълнеят вместо да отслабват. Образуването на "протеинови" паласчици както обичам да ги наричам пък е явен знак за това. Страхотна статия и поздравления още веднъж

    ReplyDelete
    Replies
    1. Съгласна съм напълно, че високият прием на протеини не е в услуга на почти никого (освен може би на атлети и спортисти) Дори във вариант на високо-протеинови(съответно ниско-въглехидратни) диети като тази на Дюкан, при която има загуба на тегло, вредите нанасяни в дългосрочен аспект на органи като черен дроб и бъбреци са значителни.
      Радвам се, че статията ти харесва и моите адмирации за детоксикацията, която си направила (определено ще пробвам някои от рецептите :)

      Delete

Every comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!