Nov 14, 2012

Not an ordinary post

Това трябваше да бъде пост за специалното представяне на Maison Martin Margiela за H&M, което се случи в понеделник, трябваше да има блясък, усмивки, красиви дрехи, познати муцуни, шик и Moet.

Това можеше да бъде пост за първия рожден ден на Pop Up Shop… Който предстои утре в betahaus, за който хвърляме последната ни останала позитивна енергия и надежда да се случи нещо приятно и интересно, да съберем нормални и креативни хора и да празнуваме заедно.

Това се надявам да е първия и последен пост в този блог, в който вместо снимки има текст, вместо мода, има гняв, вместо нещо красиво и положително, има болка. Няма да добавям снимка или колаж съвсем съзнателно, защото компютърът, който е в основата на визуалния облик на този блог, бе откраднат безскрупулно с нахлуване в дома ми през балкона на невъзможен уж за изкачване етаж. Това гнусно посегателство на личното ми пространство изпълни главата ми със стотици въпроси и я изпразни за пореден път от смисъл да правя нещо естетическо и креативно в държава, в която се потъпкват с лекота най-елементарните и изконни човешки права. И въпросът не е за материалната загуба, а е за ограбването, на което ежедневно всеки от нас е изложен – грабеж на надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния.Грабеж на вярата, че е изборът „тук”, направен преди време, е правилен.

Преди няколко месеца статията на Яна Бюрер Тавание ме докосна изключително дълбоко (нали знаете как ти засяда като бучка в гърлото) с горчивите изводи, които прави. За „тук”, за съзнателността на избора, за желанието да прокараш промяната тук, където си роден и израсъл, да видиш как твоята държава става част от нормалността. Аз като истински мечтател, зодия Риби, отроних сълза, преглътнах истините и продължих да се надявам, че все пак има бъдеще „тук” за мен, за моите приятели, за тези, които се завърнаха от чужбина, за „повярвалите, мечтателите, куражлиите, хората, които не следват, а създават”.

Все по-малко съм сигурна в правилността на избора, но знам, че промяната няма да дойде отгоре, а всеки от нас е отговорен за нея. И един ден наша ще бъде отговорността, че децата ни растат в общество и държава, лишени от елементарни ценности, сред култура, свеждаща се до чалга и трапеза, между хора, които нямат скрупули и желание да създават, а само да паразитират и ограбват.

Промяната трябва да се случи сега и ние сме отговорни за нея.
P.S. Утре ви очаквам поне да си кажем по едно "Наздраве!" за първия рожден ден на Pop Up Shop, след 19 ч., betahaus ('Крум Попов"56-58).



1 comment:

  1. Жалко, дано загубата да бъде възстановена с най-малко щети. Кураж!

    ReplyDelete

Every comment is a reflection of my inspiration and I'm appreciating it!