Ако някъде бих заживяла ей така, без особени колебания и предварителна нагласа, без носталгия и сълзливи настроения, то това би било Милано. И бих си живяла с голямо удовлетворение от обграждащата ме действителност – красива архитектура, вкусна и здравословна храна, вежливи и добре облечени хора (особено мъже), сравнително притъпени контрасти, стремеж към естетика на всички нива, италиански дизайн и не на последно място равни тротоари, които ти позволяват да ходиш с високо вдигната глава. Поне е хубаво да знам, че някъде там, на няколко часа разстояние, има място, което дори за 3 дни успява да възвърне позагубените ми баланси от натовареното софийско ежедневие.